Живата легенда Джанлуиджи Буфон заяви, че няма намерение да спира скоро с футбола и възнамерява поне още сезон да пази на вратата за Пари Сен Жермен.

По-късно този месец италианският национал ще навърши рядко срещаните за професионален футболист 41 години. Затова в интервю пред „Венити Феър Италия” той не само се върна към ранните дни на своята кариера, но и открито поговори за бъдещето.

„Като хлапе, имах чувството, че съм неразрушим, всемогъщ и неуязвим”, заяви Буфон. „Имах чувството, че мога да прехвърля върха, да направя каквото си поискам. В известен смисъл приемам тази лудост, когато съм бил на 20 години. Отчел съм се с моя дял глупости, насладих им се и мисля, че стигнах до там, че отметнах всяка възможна.”

„Старах се изключително много да избягвам наркотиците и допинга. Дори като 17-годишен, когато някой ми поднесеше хапче пред устните, вече знаех как и защо да кажа не.”

„Като казвам това, обаче помня, че на няколко пъти съм пушил трева като момче. Все още си спомням облакът пушек, който обграждаше феновете на Казертана. Това не беше дим от фойерверки или пиротехника, а от 200 джойнта, които те дружно пушеха.”

„Преди около 15 години, за няколко месеца, всичко престана да има смисъл. Чувствах, че хората не се интересуват от мен, а единствено от шампиона, който представлявах. Всички питаха за Буфон, а никога за Джиджи.”

„Бяха наистина тежки времена. Бях на 25 години, във върховата точка от моята кариера и един ден, точно преди мач от Серия А, отидох при треньора на вратарите в Ювентус Ивано Бордон и му казах: „Ивано, поискай от Кименти да загрява и играе, защото аз не се чувствам готов…” Получих внезапна паник атака. Просто не можех да се справя с мача.”

„Ако не бях споделил това преживяване, тези психически мъгли и объркване с други хора, може би никога нямаш да го превъзмогна. Бях достатъчно наясно, че се намирам на кръстопът между това да се откажа и да се справя със слабостта, която всеки от нас има. Никога не съм се страхувал от това да показвам моите емоции или пък да плача, не е нещо, от което се срамувам.”

„Бъдещето? Моята идея е – стига от ПСЖ да са съгласни – да играя още една година. Може да ви изглежда странно един 40-годишен да е на терена, но аз имам повече мечти и амбиции, отколкото когато бях на 20. Това къде ще се окажа след 10 години все още зависи от краката ми”, допълни Буфон.