Футболистът на ПСЖ Анхел Ди Мария написа в социалните мрежи впечатляващ текст за живота на футболиста:

„Какво прави в понеделник? Отидох да тренирам.

Какво прави във вторник? Отидох да тренирам.

Какво прави в сряда? Отидох да тренирам.

Какво прави в четвъртък? Отидох да тренирам.

Какво прави в петък? Отидох да тренирам.

Правим ли нещо този уикенд? Не мога, имам мач.

Тренировката е завършила, изправени, сакът на рамо, спирате за момент и поглеждате терена - тази свещена земя, земята, камъчетата, неравностите, бабуните, тревата, мястото, където играем. Тази земя и камъчетата, върху които сме падали и наранявали коленете, бедрата, лактите и ръцете си. Тези бабуни и камъчета, които ни дразнеха, докато играехме. Тази кал, която цапаше цялата къща до такава степен, че майките ни да ни казват: „Остави обувките и чорапите си навън и отиди директно под душа“.

Какво ни дава сили всяка година да стартираме първенството? „Обичам да спя в неделя“, това ви казва всеки. „Футболът на малки вратички е по-добре“ ти казват приятелите. „Никога не сме заедно“, ти казва приятелката. „Мисли за учене, образование и работа“, ви казват близките. Мислиш и се усмихваш. Знаят ли те какво означава футболът за теб? Какво знаят за напрежението и нервите, които ви държат будни през нощта преди мача? Какво знаят за мачовете, в които сте играли контузени или грипави?

Какво знаят те как се чувстваш, когато вкараш гол и съотборниците ти те прегърнат? Какво знаят те, когато тичаш след автобуса, за да не пристигнеш късно за тренировка? Какво знаят за това как задържаш дъха си, когато треньорът говори? Знаят ли какво е да тренираш здраво по време на предсезонната подготовка, когато приятелите ти са на почивка? Какво знаят те за тези ежедневни срещи и хората, които оставят следа в живота ти и споделят радостите и сълзите ти? Терен, камъчета, трева, 10 души с вас, 11 от другата страна, топка и съдийска свирка. Това е нашият живот, какво знаят те?

Много хора казват, че футболът няма нищо общо с живота! Не знам колко знаят за живота, но за футбола, те не знаят нищо!"

Анхел ди Мария