Когато пристигаш на международното летище в Бейрут първото впечатление е, че си объркал дестинацията и си се озовал в Йоханесбург или Кейп Таун. Предстоящото световно по футбол в Южна Африка изскача от всеки ъгъл - от светещите реклами, фланелките на децата, пуснатите телевизори, първите страници и вестниците, но най-вече от едно неочаквано място - автомобилите. Единствено табелата “Welcome to Lebanon” успокоява, че си кацнал на правилното място.

Почти всяка втора кола на улицата извън терминала е накичена с флагчета на любимите отбори, а когато питам таксиметровия шофьор защо на някои дори има по две или три флагчета на различни държави, той се усмихва под мустак: “Ами не са се определили още, ама като минат първите мачове ще оставят флагче само на една държава.”

По-щателна проверка и изследване на този феномен показва, че за ливанците на световното участват само четири отбора - на Бразилия, Германия, Италия и Аржентина. Почти невъзможно е да забележиш кола с друго флагче.

 

На всяко кръстовище момчета продават пълен набор от знаменца, а най-интересното е, че намират достатъчно клиенти. Така вместо да мият колите като пръскат мръсна вода от още по-мръсна бутилка и да отнасят забележки от шофьорите, те получават високо вдигнат палец. Нали именно светофарните търговци помагат за стилното футболно украсяване на колите, все пак.

Ливан е с население от около 4 милиона души и десет пъти по-малка площ от България. Страната никога не се е класирала за световно първенство по футбол, но най-голямото световно футболно събитие винаги предизвиква истерия.

“Дори по време на войната развявахме знамената на любимите си отбори,” продължава вдъхновено да разказва таксиметровия ми шофьор. В Ливан почти не се говори за местен футбол, особено след скандала преди 9 години, когато и правителството беше замесено в афера с уговорени мачове. От доста години футболните клубове са асоциирани с политически партии и определени бизнес-кръгове, поради което интересът към тях е минимален. Клубовете се ползват по-скоро за привличане на нови политически поддръжници и уреждане на финансови интереси. В крайна сметка резултатът е плачевен - ливанските отбори играят пред празни стадиони.

По време на световното по футбол всички очакват улиците в Бейрут да се изпразнят. В град като Бейрут, известен с лежерното си средиземноморско отношение към нощния живот, това прави впечатление. Засега феновете се задоволяват с бурно натискане на клаксоните и шарено окичване на колите. И то седмици преди мачовете да са започнали.

“А когато любимият им отбор бие, феновете излизат на улицата - все едно, че си в страната на победителите,” бърза да допълни шофьора на таксито, преди да ме остави пред хотела.

Когато разпитвам и пиколото пред входа, се оказва, че страната е почти разделена между фенове на Германия и Бразилия. Имало малки градчета, където украсата по колите е още по-драстична и хората инвестират по 100-150 долара за флагчета и други отличителни знаци. Междувременно в Бейрут е почти готов центъра World Cup Fan Park, който ще позволява на 500 души да гледат мачовете на живо.

“Само футболните страсти ни помагат да избягаме от горчивата политическа реалност,” подмята ми пиколото преди да се разделим. Можете само да си представите какво ще се случи на 11 юни, когато е първият мач от световното.