Италианската Серия А винаги е била сцена, на която се преплитат съдби, страсти и велики имена. Някои футболисти оставят отпечатък само в един клуб, превръщайки се в символи на вярност, като например Франческо Тоти в Рома или Алекс Дел Пиеро в Ювентус. Но има и други, които са достатъчно изключителни, за да спечелят любовта и уважението на феновете на повече от един отбор. В този материал ще си припомним трима от най-емблематичните футболисти, които са играли за два от големите италиански клуба.
Златан Ибрахимович, който покори Ювентус, Интер и Милан
Златан Ибрахимович е един от малкото футболисти, играли за три от най-големите италиански клубове - Интер, Милан и Ювентус,. Златан Ибрахимович пристигна в страната за първи през 2004 г., когато подписва с Ювентус. Още тогава той демонстрира невероятна физика, техника и увереност, която по-късно ще се превърне в негова запазена марка. След скандала „Калчополи“, който разтърсва Юве през 2006 г., Ибрахимович преминава в Интер, където наистина се превръща в звезда от световна величина. В ерата на Роберто Манчини и по-късно на Жозе Моуриньо, Ибра става символ на доминацията на „нерадзурите“. С Интер той печели три поредни титли на Италия (2007, 2008, 2009) и се утвърждава като един от най-страшните нападатели в Европа. Въпреки това през 2009 г. шведът търси ново предизвикателство и преминава в Барселона, където обаче не успява да намери своето място до Лионел Меси.
Година по-късно започва приключението му в Милан, където става легенда
През 2010 г. съдбата го връща обратно в Милано, но този път в червената част на града. Милан му дава свободата, която търси, и за кратко време Ибрахимович се превръща в любимец на тифозите. Той печели Скудетото през сезон 2010/11 и става голмайстор на първенството. Във втората си ера в Милан, след 2020 г., шведът вече не е физическият звяр от преди, но внася нещо още по-ценно - натрупания си опит и лидерски качества. Под негово вдъхновение младият отбор на Стефано Пиоли успява да спечели титлата през 2022 г. – първата за клуба от 11 години.
Андреа Пирло - Маестрото, обичан от феновете н Милан и Ювентус
Андреа Пирло е не просто футболист - той е един от най-изящните плеймейкъри, които някога са стъпвали на зеления килим. Започва кариерата си в Бреша, но първият му голям трансфер е в Интер. Там обаче младият Пирло не намира мястото си. Интересното е, че именно Интер не успява да разпознае гения му и го праща под наем, а после го продава на градския съперник Милан - ход, който ще се превърне в една от най-големите грешки в историята на клуба.
През 2001 г. Милан подписа с Пирло за 17,04 милиона евро и така започна историята на възхода на един от най-класните халфове в съвременния футбол. Пирло изкара 10 невероятни години в Милан, като записа 401 мача, отбеляза 41 гола и спечели две титли от Серия А, две Шампионски лиги, Купа на Италия, Суперкупа на Италия и две Суперкупи на УЕФА, както и първото в историята на Милан Световно клубно първенство на ФИФА. Със своята прецизност, спокойствие и магическо докосване Пирло беше сърцето на „росонерите“.
Ювентус подава ръка на Пирло, а той ги извежда до 4 поредни титли
През 2011 г., когато Милан решава да не поднови договора на Пирло, мнозина смятат, че кариерата му е към края си. Но Пирло изненадва всички - подписва с Ювентус и започва нова златна епоха в неговата кариера. В Торино той отново се превръща в двигател на отбора си, вдъхновявайки Юве към четири поредни титли в Серия А. Въпреки че е минал 30-те, стилът му остава непроменен - елегантен, интелигентен, без излишно усилие. Феновете на Милан трудно приемат да го видят с екипа на “старата госпожа”, но дори те не могат да отрекат, че Андреа Пирло е икона, която надхвърля цветовете на клубовете. Той е символ на италианския футбол.
Леонардо Бонучи - железният бранител от Витербо
Третата италианска легенда, на която ще обърнем внимание в материала, е Леонардо Бонучи - защитник, който дълго време олицетворяваше стабилността и характера на Ювентус и италианския национален отбор. През по-голямата част от кариерата си роденият в по-малкото градче Витербо е част от легендарното трио в защита: Бардзали - Бонучи - Киелини, което доминираше в италианския футбол почти десетилетие. С Юве той печели осем титли на Италия, четири Купи на страната и достига два пъти до финал на Шампионската лига, но така и не успя да вдигне най-ценния трофей на Стария континент.
Шокиращото преминаване на Бонучи в Милан
През 2017 г. обаче настъпва изненадващ обрат. След напрежение с треньора Масимилиано Алегри, Бонучи напуска Юве и преминава в Милан. Трансферът е шокиращ поради два факта: Милан е големият съперник на Юве тогава, а Бонучи бе символ на „бианконерите“. В Милан той дори става капитан, но престоят му продължава само един сезон. Въпреки че показва професионализъм и класа, „росонерите“ тогава са в преходен период и не успяват да се върнат на върха.
През 2018 г. Бонучи се завръща в Ювентус, за да възстанови партньорството си с Киелини и отново да донесе стабилност на защитата. Макар някои фенове на Юве да не му простиха „предателството“, времето показа, че Бонучи е преди всичко професионалист. С над 500 мача в Серия А и дългогодишна кариера в националния тим, той е един от най-добрите защитници в съвременната история на италианския футбол.
