gong.bg Gong.bg

Легендарната фигура на Байерн Мюнхен Томас Мюлер отново се върна към темата за раздялата си с клуба в обширно интервю за „Зюддойче Цайтунг“, в което направи равносметка за последния си сезон в Германия и новото начало отвъд Океана. 

Избрано от VGong

Хайденхайм - Байерн 0:4 /репортаж/

Бившият германски национал приключи 25-годишната си история с баварците миналото лято, след като договорът му не беше подновен. В момента той защитава цветовете на Ванкувър Уайткапс в Мейджър Лийг Сокър и достигна до финала в лигата, който обаче беше загубен от Интер Маями на Лионел Меси.

„Въпреки променената ми роля в Байерн, се чувствах много комфортно; наистина ми харесваше да съм част от отбора и ми се щеше да остана. Но като погледна назад, мога да кажа, че приключението във Ванкувър вероятно ми даде повече емоционално като футболист, отколкото първата половина на сезона с Байерн като резервен играч. Никога не съм губил връзка с клуба, все още разговарям с някои от играчите по телефона или чатя с клубни служители в WhatsApp. Моето напускане беше точно такова, каквото бихте си го представили в романтичен смисъл: не беше просто въпрос на предаване на ключовете и да си замина. Всичките ми прощални партита помогнаха за това“, разказва Мюлер.

Той не пропусна да сподели и впечатленията си от завръщането си в Мюнхен за последния домакински мач срещу Майнц 05, който изгледа от трибуните: 

„След като кацнах, едно от първите неща, които направих в Германия, беше да посетя момчетата на „Зебенер Щрасе“ (б.р. – клубната база на Байерн). Бяхме се уговорили така. Все още съм в няколко групови чата, например има малка голф общност сред играчите. И също така се отбих да видя отново физиотерапевта. Той ме познава от години. Просто се върнах там, откъдето започнах“.

Мюлер даде своята оценка и за работата на вече бившия си наставник Венсан Компани, като акцентира върху интензитета и безкомпромисните изисквания: 

„Да играем с голяма преса не е нещо ново, но постоянството, с което Байерн играе тази игра, определено е интересно. Нека го кажа така: ние, хората, сме еволюционно програмирани да пестим енергия – и ако треньорът не изисква радикално това усилие, то неизбежно ще има моменти, в които някой ще отпусне. Вини обаче не оставя много място за физическа неадекватност или небрежност. Просто казано: всеки трябва да се ангажира на 100% всяка секунда. Той се уверява, че всички са ангажирани, защото иначе няма да стане. Или няма да им бъде позволено да се ангажират повече. Треньорът ясно заяви от самото начало, че тези принципи не подлежат на обсъждане и ги направи осезаеми. Добър пример за това, когато отборът наистина го почувства, беше мачът във Франкфурт миналия сезон. Срещата завърши 3:3, но през първите 20 минути всички на терена имаха усещането: „Уау, тук се случва нещо специално“. Бяхме толкова добри и толкова остри, че те дори не можеха да дишат. Допуснахме няколко гола, но също така усетихме колко добре може да работи този интензивен стил на игра и високата защитна линия, когато всички са ангажирани“.

Рекордьорът по мачове и трофеи с баварците коментира и развитието на младия талант Ленарт Карл. 

„Техниката му при ударите е наистина изключителна. Той има много добро завършване, а това вече е отлично предимство. Защото, ако играеш в атаката на Байерн и си енергичен и пъргав, постоянно ще се озоваваш в позиции за отбелязване на гол. Следователно, головете му не са случайни; той определено притежава качеството. Въпросът, който ще определи бъдещето му, е по-скоро колко често попада в такива ситуации, дали може да ги създава сам, дали се нуждае от помощта на отбора и т.н. Да вземем за пример нашия стар приятел Лукас Подолски: когато имаше топката в добра позиция на левия си крак, тя отиваше в мрежата. Но в сравнение с най-добрите футболисти в света, той просто не попадаше достатъчно често в такива позиции за стрелба“.

В интервюто Мюлер засегна и темата за бъдещето на Флориан Виртц, който според него би се адаптирал по-лесно в Мюнхен, отколкото в Англия. 22-годишният плеймейкър беше трансферна цел на Байерн, но предпочете Ливърпул преди да напусне Байер Леверкузен срещу сума, близка до 150 милиона евро. Началото му във Висшата лига обаче се оказа трудно, като е без отбелязан гол и с едва една асистенция.

„Футболната му адаптация със сигурност щеше да е по-лесна в Байерн, защото щеше да остане в същото първенство“, заяви Мюлер идопълни, че германски национал като Виртц би бил подложен и на сериозен медиен натиск в Мюнхен, „което просто срещаш, ако нещата не вървят добре в Байерн“, докато чуждестранните футболисти в подобна ситуация остават по-слабо осветени от прожекторите.