Той бе звезда, каквато футболът не познаваше до този момент, най-добрият играч на своето време. Ако живееше век по-късно, Жозе Леандро Андраде щеше да бъде мултимилионер, със статута на Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Само че той умира в жестока бедност.

Неговата история разказва германският журналист Фритц Хак, който през 1956-а е в бедния квартал на уругвайската столица Монтевидео. Целта му е да намери Андраде, когото изглежда целият свят е забравил отдавна.

От някогашната слава няма и следа в бараката, в която в крайна сметка успява да открие големия футболист след близо седмично търсене.

"Открих Андраде в едно спартанско жилище, беше погълнат от алкохола и наполовина сляп заради възпаление на очите", спомня си години по-късно Хак. "Не можеше да следва въпросите ми. Отговорите даваше красивата като картинка негова съпруга."

Около година по-късно Жозе Леандро Андраде умира в дълбока бедност. Той обаче остава в историята като първата голяма футболна звезда - олимпийски шампион с Уругвай през 1924 и 1928, световен шампион през 1930.

Андраде е роден около 1900 година в Салто, вторият по големина град в Уругвай, от който са и настоящите звезди на държавата Луис Суарес и Единсон Кавани. Според някои източници рождената дата е 1 октомври 1901, според други е 20 номеври 1898. Дори и тази част от живота му е забулена в мит.

Той расте при леля си в Монтевидео, не ходи на училище. Вместо това още като дете изкарва дребни суми като уличен музикант и използва таланта си. Андраде може да пее, танцува изумително танго, но най-вече талантът му е с топка в крака. Първоначално прави впечатление по улиците на града, след което започва да играе организиран футбол в Пенярол. Там обаче не прави очаквания пробив и отива в тима на Бела Виста.

Футболната слава и любовта към Париж

Андраде става национал, през 1923-а печели Копа Америка, а през 1924-а вече е и олимпийски шампион в Игрите в Париж. Там започва голямата му слава. По това време би трябвало да е на 23 години.

Уругвай омагьосва с невиждан до този момент футбол. А Андраде е в основата на всичко това, той е от този тип полузащитници, които са по целия терен - помага в отбрана, организира атаките, а често и сам ги завършва. Технически и физически е много пред времето си. Това пише и световната федерация за футболна история и статистика. "Най-добрият играч в първата половина на XX век."

В Париж обаче Андраде не прави впечатление само с футболните си умения. По това време френската столица е обзета от изкуство, мода и всичко ново и вълнуващо. Футболистът се вписва добре. Уменията му в тангото го правят истински хит в заведенията на Монмартър, жените са в краката му. Често той напуска хотела на отбора, за да посещава партита, на които е поканен. Анхел Романо е единственият съотборник, който получава информация от Андраде къде отива приятелят му. И когато веднъж от федерацията карат Романо да отиде и да прибере купонджията, той не вярва на очите си. Адресът, даден му от звездата, е на невероятно луксозна парижка вила. В нея пък Андраде го посреща, облечен в кимоно, и в компанията на няколко момичета по бельо.

Два здравословни проблема и начало на пропадането

След Олимпиадата Андраде остава още няколко месеца в Париж. Градът му се струва истински рай в сравнение с бедността в Уругвай. Когато се връща в Монтевидео, самочувствието му се превръща дори в арогантност. Все пак това не влияе на спортните му постижения. С екипа на Насионал Монтевидео, където играе между 1925 и 1931, печели титла след титли. По време на турнир в Европа обаче се завръща в любимия Париж. Някъде по това време Андраде заболява от сифилис.

По време на олимпийския полуфинал през 1928 срещу Италия пък се блъска толкова тежко в гредата, че получава много сериозни наранявания на очите. Това са два здравословни проблеми, които първоначално не са такъв проблем просто защото футболният му талант е прекалено голям. Въпреки заболяването и отслабващото зрение Андраде е най-важният човек в отбора на Уругвай на Мондиал 1930. Тимът става шампион след 4:2 над големия си съперник Аржентина във финала, а Андраде взима "бронзовата топка" като трети най-добър футболист на шампионата.

Първите световни шампиони - Уругвай през 1930 с Андраде в редиците си

източник: Gulliver/GettyImages

Това обаче е последният от 34-те му мача с националната фланелка. Андраде вече е на 30 години, играе още няколко години за Насионал и Пенярол, след което прекарва период и в Аржентина с екипа на Архентинос Хуниорс. Там завършва кариерата си през 1937.

И оттам насетне около него става тихо. Проблемът за Андраде е, че колкото и голяма звезда да е, по това време футболът не се асоциира с пари. И като при много други, бързо се появяват финансови проблеми.

Просяк в Париж

Той опитва късмета си в Париж и след края на кариерата си, но там приключва като просяк на улицата и се връща в Уругвай. Зрението на раненото око е все по-лошо, а и двата му брака приключват преждевременно. Управата на Монтевидео опитва да му помогне по различни начини, но пътят му към пропастта вече не може да бъде спрян. Твърде често Андраде намира утеха в алкохола.

Всичко друго след края на кариерата му е потънало в неизвестност. Жалко, тъй като говорим наистина за първия футболист, който е бил с реномето на световна звезда и заради когото са се пълнили стадионите. "Забравена фигура от далечните футболни времена, от чието изкуство са останали само няколко размазани неподвижни изображения и няколко възторжени разкази."

Неговите медали са последното, оставено от Андраде. Когато той умира през октомври 1957, те са открити запазени в простичка картонена кутия за обувки.