Бившият български национал Стилиян Петров сподели колоритна история от времената си като футболист на Селтик на фона на последните събития в лагера на кръвния враг – Глазгоу Рейнджърс.

Рейнджърс наказа двама от основните си играчи – нападателя Кени Милър и капитана Лий Уолъс заради спречкване с временния мениджър Греъм Мърти. Грозните сцени се разиграли в съблекалнята след боя с 0:4, който съставът отнесе от Селтик в турнира за Купата на Шотландия.

Петров се върна назад във времето към първия си сезон за „детелините” след трансфера от ЦСКА – 1999/2000. Тогава все още адаптиращия се към живота в страната българин се придържа към това да бъде страничен наблюдател на гражданската война, която избухва в почивката на двубоя срещу Ивърнес за Купата.

Наглед непретенциозният съперник води с 2:1 след първите 45 минути (а впоследствие печели с 3:1), което се оказва достатъчен повод за нападателя Марк Видука да влезе в яростен конфликт с помощник-мениджъра Ерик Блек. Двамата почти стигат до размяна на удари. В крайна сметка австралиецът ядно захвърля обувките си в коша и отказва да играе през второто полувреме. Така се стига до принудителното влизане на новака мениджър Джон Барнс, чийто най-добри години като играч са отминали.

„Когато аз играех в Селтик, имахме силни характери в отбора. Момчета, които не обичаха да губят”, коментира Петров. „Мениджърът не трябваше да ни мотивира или да ни казва къде бъркаме. Ние знаехме. В лицето на Мартин О’Нийл имахме също така мениджър, който можеше да ни контролира и да ни казва къде се справяме и къде трябва да се поправим. Ако допускахме слаб резултат на всеки 30 мача, това беше окей. Трябва да приемаш критиките и да се опитваш да се върнеш на правия път.”

„Колкото до случая на Кени, нужно е някой да застане отпред и да каже истината на хората. Знаете ли какво? В наши дни мениджърите не харесват това.”

„Джон Барнс не се възстанови (след онзи случай - б.р.), а ако искаш да бъдеш добър мениджър, трябва да го умееш. В наши дни не е важно какви тренировки правиш, а как контролираш и водиш своя тим.  Ако разполагаш със състав, който ти вярва и е готов да играе за теб, значи почти си успял.”

„Ужасно е, когато се стигне до този етап (визира налагането на наказания – б.р.), става трудно за управление. Ситуацията е деликатна. Като играч и човек понякога се случва да кажеш неща, за които по-късно съжаляваш. Всичко обаче опира до колектива. Трябва да се разбирате един друг и да приемате, че някои хора реагират по различен начин. Някои са кисели, когато губят, други показват емоциите си по свой начин. Понякога някои думи ме нараняват, друг път казаното от мен наранява други играчи, но всичко остава в миналото. Важна е голямата картина.”

„Не съм изненадан от реакцията на Кени. Играл съм срещу него и знам, че е от онзи тип хора, които не обичат да губят. Загубата боли – и ще боли в продължение на години – Кени знае това. Той е бил част от Рейнджърс в някои тежки времена, знае колко е важно клубът отново да си стъпи на краката. Не мога да кажа какво се е случило в действителност. Историята винаги има две страни.”

„Аз бих задържал момчета като Кени, защото те знаят как да поведат отбора, но също и да обяснят какво значи Рейнджърс. Селтик има същия футболист в лицето на Скот Браун. Такива момчета са нужни. Когато аз играех, ние имахме Томи Бърнс – мистър Селтик. Преди всеки мач той ни обясняваше колко важен е, какво значи за феновете и какво ще направят те ако победим или загубим. Това се повтаряше всеки един ден.”

„Вярвам, че повечето футболисти на Рейнджърс нямат представа какво значи да играят за този клуб. Това си личи. Ако имаш удоволствието да играеш за тимове като Рейнджърс или Селтик, трябва да си наясно какво върви наред с него. Ако не си, то те чакат големи проблеми. Такива, каквито вече са надвиснали над Рейнджърс”, заяви Петров.