Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ представи поредното звездно интервю на Христо Стоичков за американския телевизионен гигант „Унивижън“. Кавалерът на „Златната топка“ се срещна в Лондон със своя колега по приз - украинската легенда Андрей Шевченко. За Динамо (Киев) той е със статут на Бог. Дебютира на 18 години в дербито срещу Шахтьор (Донецк). Вкарвал е хеттрик за сензационна победа над Барселона с 4:0 на „Камп Ноу“, стигал е полуфинал в Шампионската лига през 1999 година. Какво означават в днешния футбол едни 25 милиона долара? За тези пари обаче Милан купи идола на Динамо, за да го превърне в последната суперзвезда на „Сан Сиро“. Там той триумфира в Шампионската лига през 2003 година, вкарвайки дузпа във финала срещу Ювентус с Джанлуиджи Буфон на вратата. Шевченко игра и в Челси, където бе привлечен по изричното настояване на Роман Абрамович. А днес вече е национален селекционер на Украйна.

 - Андрей, много благодаря, че ни посрещаш в твоя дом тук в Лондон! Как си?
- Много съм добре. И аз благодаря за това, че дойде тук при мен. За мен е истинско удоволствие.

- Да поговорим малко за твоето детство в Украйна. Как започна да играеш? Какви бяха фигурите, които искаше да следваш?
- Това е една красива история. Когато започнах да играя, бях забелязан от първия ми истински треньор, докато лудеех в мач за класа ми на ежегоден турнир между училищата. Прекрасен човек, който беше дошъл да отдели от ценното си време, за да гледа как играят децата в квартала му. Той избра три-четири момчета от всички участници в турнира. И така на девет години отидох за първи път на истинска тренировка. Първо минах няколко теста с юношите на Динамо (Киев) и с другите нови момчета, които той беше подбрал. Нещата се развиха добре за мен и от онзи момент ми разрешиха да започна тренировки с отбора. Имаше обаче един голям проблем. Дойде трагедията Чернобил. Просто се случи.

- Ти къде беше по това време? През последните дни на април. Говорил съм с много хора в Киев. Всички разказват за големи страдания. Какво можеш да разкриеш ти за тези дни? Как изживя Украйна катастрофата? Как преживя Андрей тези тежки дни?
- Истината е, че не знаехме много. Баща ми обаче работеше за армията. Когато ни застигна трагедията в Чернобил, татко се върна вкъщи и каза, че със сигурност се е случило нещо страшно, защото има голямо придвижване на войски. Той е знаел, но не е имал право да ни каже, защото е бил под забраната на държавната тайна. Последва един сравнително спокоен месец и точно това беше месецът, в който аз направих първите ми няколко истински тренировки с Динамо. След това малко по малко започна да излиза информация и радиацията в определени зони на Киев беше много висока. Дори си спомням, че един ден татко дойде с уред, който измерва радиацията. Играехме в квартала и имаше една висока къща, а топката ни падна зад нея. Отидох да я взема, защото другите деца не можеха да прескочат. Взех топката и се върнах вкъщи. Когато измерихме радиацията на топката, която беше паднала в онзи двор, разбрахме че е наистина много висока. Баща ми веднага ме накара да изхвърля топката. Хората трябва да знаят колко опасно е всичко това и колко тежко ни беше тогава. Никой не говореше и ние не знаехме почти нищо, но всички помним трагедията, която беше огромна. Свършихме училище и ни евакуираха от града за три месеца. Затова и трябваше да прекъсна тренировките с Динамо (Киев). После, след като се върнахме от евакуацията, след три месеца вече беше август и започнахме със съседските деца да играем и други спортове. Едва през септември един ден се върнах вкъщи от училище и видях в хола моя треньор, който говореше с родителите ми. Беше дошъл да разбере от татко и майка какво се случва. Не ме виждал четири месеца на тренировка и това го притеснило, защото много държал на мен. Дори си мислел, че е възможно родителите ми да не ме пускат да ходя на тренировки. След този разговор с родителите ми започнах вече да тренирам всеки ден.

- Андрей, какво си спомняш от онази дни, когато е трябвало да пропуснеш тези важни тренировки, заради тази трагедия? Трябвало е да направиш първите ти и най-важни стъпки във футбола, но не е било възможно заради Чернобил. Какво чувстваше през онези дни? Хора не само от футбола са ми разказвали немалко трогателни наистина истории, за уникална човечност и голямо приятелство...
- Много обичах футбола. Чувствах го още от началото като неделима част от моето ДНК. Не знаех какво се случва в онзи момент с някои от приятелчетата ми, защото бяхме прекалено щастливи и реално не знаехме нищо. Освен това беше и голям успех за мен да бъда приет в юношите на Динамо и да тренирам с тях. Беше страхотен момент от живота ми и този спомен е по-силен от всичко.

- След това започва развитието ти. Много треньори харесват играта ти. Как Андрей стигна до първия отбор на Динамо (Киев)? Как се случи това?
- Играех при юношите с други талантливи момчета, но нямахме много успехи. Не бяхме спечелили никакви турнири, но пък отборът беше добър. Неслучайно мнозина от съотборниците ми по-късно играха на най-високо ниво и в елитни клубове, както и в националния отбор на Украйна. Бях на 15 години, когато ме повикаха в редовете на втория отбор на Динамо (Киев). Треньорът на втория тим на клуба Владимир Онишченко ме избра да продължа кариерата си при него. Постепенно той започна да ме пуска в игра по десетина – петнайсет минутки. Тогава обаче трябваше да меря силите си срещу играчи с много по-високо от моето ниво, защото вторият ни отбор играеше в първа лига на украинския шампионат, където конкуренцията беше жестока и нямах право на грешки. Научих много в тази лига, а и треньорите постепенно видяха футболните ми качества. И скоро, само една година по-късно, когато станах на 16, вече си заслужих титулярно място в този втори отбор на Динамо.

- Мечтаеше ли младият тогава Андрей Шевченко един ден да стане истинска световна футболна звезда?
- Тогава гледах Олег Блохин и успехите, които той постигаше. Също и Игор Беланов. Това бяха моите герои. Два прекрасни примера за мен. Съвсем близо до нас на базата се подготвяше големият отбор на Динамо (Киев) с великия треньор Валерий Лобановски. С него на мостика тимът печелеше шампионат след шампионат и купа след купа. А тогава аз бях един малък редови запалянко на Динамо (Киев). Заедно с баща ми и куп приятели, ходехме на всички мачове и сядахме в агитката, за да подкрепяме отбора. Не, не бяхме радикални ултраси, защото по онова време нямаше такива, но бяхме верни запалянковци. Винаги е голяма радост за феновете, когато могат да се наслаждават на силен отбор с големи звезди в него. Ще го нося винаги в сърцето си. Още от първия ден, в който започнах да тренирам, съм мечтал да спечелим Шампионската лига, да стана професионален футболист, да ликувам със „Златната топка“ и всички други велики титли.

- Валерий Лобановски - за теб какво е той? Защо толкова много хора след толкова много време продължават да говорят толкова много хубави неща за Валерий Лобановски?
- Защото благодарение на него имахме няколко златни поколения в Украйна. Толкова много футболисти е тренирал и толкова звезди е създал. За него не говорят само като за треньор, а дори някои го имат като баща, защото той беше от тези треньори, които не те учат само на футбол, но и ти показват как да бъдеш по-добър човек в живота. Винаги беше справедлив. Никога няма да забравя първата ми среща с него. Повика ме, точно когато се бях появил в Динамо (Киев) и бях още само един малчуган. И не само ме повика, но и говорихме 45 минути. Бяхме само двамата. Искаше да научи, колкото се може повече за мен, и внимаваше за всеки детайл от това, което му разказвам. Много добри напътствия ми даде. След това следеше постоянно всичко, което правя и цялата моя кариера, независимо че, когато отидох в Милан, той вече водеше националния отбор. След това винаги, когато се виждахме, говорехме дълго. Понякога четири-пет часа за футбол. Разпитваше ме каква е програмата за тренировки на Милан, какъв е футболът в Италия отвътре и на какви принципи е основан. Беше много любознателен човек, който искаше да знае всичко. Мисля, че е негова основна заслуга за вдигането на нивото на футбола в Украйна, а и дори в Русия. Много важна фигура. Първият треньор, който успя да изгради програма за тренировки заедно със система за играта на отбора ни. За него методологията в работата беше в основата на всичко.

- После, когато започна да играеш в първия отбор на Динамо (Киев), се срещнахте с Барселона. Eдна Барселона, която имаше големи играчи, но този път Динамо игра перфектно и победи. Какви са спомените ти от онзи мач срещу Барса?
- Спомням си, че мачът с Барса беше през 1994 г. Когато Барселона дойде знаехме, че това е отборът на Йохан Кройф. Ромарио, Христо Стоичков, Лаудруп... Аз бях още юноша. Бях играл няколко мача във втория отбор. Отидох естествено да гледам двубоя на стадиона. Независимо, че Барселона загуби с 1:3 можем да кажем, че точно в този мач Динамо (Киев) наистина извади голям късмет, защото Барселона игра един невероятен футбол. Много е красиво да гледаш такъв отбор – с каква лекота играят и как знаят всеки съотборник във всеки един момент къде се намира, за да му подадат. Много красиво беше движението на отбора с топката. Толкова години минаха от тогава, но още пазя спомена за този красив мач. Най-вече ме впечатли как владеят положението. Независимо че загуби с 1:3, Барса не изпусна нито за момент контрола над играта. Гледал съм малко архивни кадри от времето, когато Кройф все още играе като футболист. Виждал съм и други велики футболисти, които са защитавали цветовете на Барселона. И да – признавам този отбор почти винаги играе по невероятен и неповторим начин. По-късно, вече когато и аз бях на терена с отбора на Лобановски, срещу Барселона за нас беше привилегия, че постигнахме нещо наистина различно от всички останали. Нищо, че тогава отборът ни беше млад.

- Но силен отбор!
- Да, бяхме млади, но и бяхме работили заедно вече три години. Отборът ни бе съставен от футболисти, които са израснали заедно и са минали през всички юношески формации. Познавахме се наистина добре и бяхме изградили един много сплотен и силен тим. И когато дойде Барселона на Ван Гаал, не се уплашихме, а си повярвахме и усетихме силата си. Освен всичко преди сблъсъка бяхме елиминирали класния ПСВ Айндховен и то с отлична игра. И набрали инерция изиграхме изключително добър мач и победихме Барса с 3:0 в Киев. Това беше истинска изненада за всички, но да спечелим отново и то като гости, при това с 4:0 вече беше сензационно. Аз и Сергей Ребров бяхме двамата нападатели. След гръмовния успех в съблекалнята си говорихме, че не е за вярване как може Барса да оставя толкова свободно пространство в своята защита. А ние бяхме много млади и много-много бързи. Отборът ни беше изключително компактен и добре организиран. Направихме перфектна преса в средата на терена. Барселона имаше положения разбира се, играеха Фиго, Ривалдо и още куп звезди. Но ние изиграхме перфектен мач и победата беше повече от заслужена.

- След това идва един много важен за теб период - Милан. Когато говорим за Милан, говорим за три важни фигури – Берлускони, Галиани и Брайда. Какво си спомняш от първия ден, когато отиде в Милано?
- Спомням си първата ми среща там с Ариедо Брайда. Те наистина бяха едно златно управленско трио. Брайда се грижеше за играчите. И именно Ариедо бе първият, който ме беше забелязал и дълго следил изявите ми. А накрая успял да убеди Галиани да дойдат заедно да ме гледат. След това двамата пък успели да убедят Берлускони да плати сумата за трансфера. Но да започнем с Ариедо. Той дойде да ме гледа в мача между националните отбори на Украйна и Русия. Спомням си, че беше септември. Първата седмица. Мачът беше наистина епичен и достоен за историята. Много труден. Победихме с 3:2. Не успях да вкарам гол, но пък играх наистина добре. На следващия ден се срещнахме с Ариедо в Киев. Разбира се, това стана с разрешение от страна на Динамо  (Киев). От клуба ми вече заеха, че Милан и Ариедо имат интерес към мен и следят изявите ми. Така че ми дадоха разрешение да говорим и аз се срещнах с Ариедо. Той беше изключително спокоен човек. Разказа ми за историята на Милан и най-вече за отбора на Ван Бастен и Гулит, Малдини и Барези. Разкри ми кое е най-специалното за великия Милан. И ще ти призная – изобщо не му беше трудно да ме убеди да играя в Милан. След няколко месеца дойдоха заедно с Галиани да ме гледат. Беше наистина запомняща се история, защото и двамата дойдоха заради мен и ме гледаха, въпреки температурите от минус 15-20 градуса. Знаех, че за тях това е непосилен студ, но независимо от това издържаха. Те двамата и Силвио Берлускони са наистина много важни за мен и за кариерата ми. Заради тях стана факт моя трансфер и последваха най-хубавите години за мен като играч. Имам невероятни спомени през тези 8 години в Милан, където се срещнах и живях със забележителни и прекрасни хора.

- И идва един наистина важен момент в спортната ти кариера - спечелването на „Златната топка“ за 2004 година. Какво си спомняш за това? Къде беше, когато разбра, че я печелиш?
- Това беше мечта за мен още от дете - да спечеля Шампионската лига и да ликувам със „Златната топка“. След като спечелих Шампионската лига с Милан, една година по-късно бяха квалификациите за световното първенство. За мен най-важното нещо беше Украйна да се класира. Така че играехме квалификациите, от друга страна Милан вървеше много добре на всички фронтове, включително Шампионската лига, а аз вкарах много голове. Но мисля, че решаващият мач за спечелване на „Златната топка“ беше победата на Украйна като гост на Турция с 3:0. Изиграхме един от онези мачове, в които публиката на домакините те аплодира на крака за красивата игра. Невероятен жест от тяхна страна наистина. Мачът беше много спортсменски. И двата отбора играха много добре. Украйна обаче беше във върхова форма и заслужи уникален жест от страна на местните запалянковци, които ни изпратиха с мощни овации. Това според мен беше мачът, който наклони везните в моя полза. След този сблъсък Украйна практически се беше класирала за първи път на финали на световно. Демонстрирах отлична форма, играех силно и когато разбрах, че печеля „Златната топка“, радостта ми беше неописуема, невероятна.

- Когато ти връчиха „Златната топка“ и я прегърна, какво си помисли?
- Помислих се, че вече съм сбъднал голямата си мечта. В предишни години също бях близо до спечелването на този трофей, но все нещо не ми достигаше. В деня, когато това се случи, може би съм бил най-щастлив на света! После дойде и друг такъв ден, в който се роди първото ми дете. Украйна се класира за мондиала, аз спечелих „Златната топка“ – наистина златни времена за мен.

- След спечелването на „Златната топка“, промени ли се животът ти? Има много хора, които се самозабравят, но ти сякаш си остана същия…
- Животът ми не се промени. За мен вътрешно беше голяма гордост и радост, защото бях постигнал най-голямата си мечта. Нещо наистина красиво за мен. Но си дадох сметка, че не трябва да променям живота си и да живея нормално, както преди това. Започнах да работя в тренировките дори повече отпреди. Лобановски ми каза веднъж нещо, което ще помня цял живот. Когато дойде моментът да премина в Милан, той ме извика в офиса си и седнахме да говорим. Думите му бяха: „Вече си стигнал едно наистина високо ниво. Това е благодарение не само на таланта и трудолюбието ти, но и на хората, които са ти помагали по пътя нагоре...“  Да, беше кратък и убедителен още от първите изречения. Каза, че съм се изкачил на високо ниво, но не трябва да забравям че стигането до върха е трудно, но много по-трудно е човек да се задържи там. Затова неговият съвет беше да се опитам да остана там, колкото се може повече време с много повече труд и усърдие. Винаги ще помня тези негови думи. Отиването ми в Милан беше само една първа крачка по един много труден път. Предупреди ме, че по този път ме чакат много трудности, трябва да съм подготвен и трябва да работя най-много от всички, за да мога да се задържа максимално на върха.

- На следващия ден - събуждаш се и до теб е „Златната топка“. Блохин, Беланов, Шевченко... Защо Украйна винаги прави такива големи играчи?
- Мисля, че имаме една добра футболна култура. Украйна винаги е била богата с добрите си и работливи футболисти. Имаме култура, която ни учи, че всичко се постига с много труд и никога не трябва да се предаваме. Това е тип манталитет за вечна битка докрай. Това е нещо, което носим в нас по рождение. Сега например чакам с нетърпение да се роди нов украински футболист, който да продължи тази наша традиция и да спечели нова „Златна топка“.

- Мислиш ли, че ще има скоро такъв момент, в който друг украински играч ще спечели най-ценния индивидуален приз във футбола?
- Разбира се, че вярвам в това. Много работим, за да се случи това. Всички. Виждам потенциал в много от младите ни играчи. Най-важните качества са скромността и желанието за работа. Когато ги има тях, а има и достатъчно талант, идват всички онези успехи, за които си мечтае всеки футболист. За нас сега не е лесен момент, защото проблемите в страната ни пречат на развитието. А освен това в момента националният ни отбор е в труден момент, защото тече смяна на поколенията. Новите играчи, които идват в отбора, имат нужда от време и много подкрепа. Аз мисля обаче, че е възможно скоро да се появи нов украински играч, който да може да спечели „Златната топка“.

- Андрей, нека поговорим за световните първенства. Какво мислиш за финалите?
- Всеки мондиал е хубав, защото там играят най-силните отбори и най-големите звезди. Ако говорим за силни отбори това винаги са Бразилия, Аржентина, Германия и Франция. Важното при тях е, че освен звездите, с които разполагат,  имат и много добра организация. Затова и точно те са винаги сред победителите в големите първенства. След това за мен идват добрите отбори - Англия, Белгия, Уругвай, Португалия ... Все състави с наистина класни играчи. Това прави така, че всяко едно световно е обречено да е интересно и с красиви игри. Не липсват, разбира се и изненадите, които са чарът на мондиалите. За мен те са едно от най-хубавите неща на световните първенства. За повечето футболисти това е прекрасно място за изява и започването на успешна кариера. Невероятен ентусиазъм за всеки млад играч, да е на едно първенство заедно с големите звезди.

- Вероятно за много от звездните играчи мондиалът в Русия ще е последното световно първенство. За Роналдо и за Меси може би? Какво мислиш?
- Кристиано Роналдо и Меси са двама футболисти, които са в основата на отборите си. Двамата със сигурност си мислят, че може би са пропуснали последния си шанс за златото. А може би не и ще ни изненадат. Това също е още една от интересните страни на мондиалите.

- Има още един футболист, за който много се говори - Мохамед Салах. Това е играч, който ти познаваш много добре. Какво е мнението ти? Какво според теб можем да очакваме от него в бъдеще?
- Харесва ми определено. Много ми импонира начинът му на игра. Допада ми начинът му на мислене, когато е вътре на терена. Огромен талант. Освобождава пространства за съотборниците си. И вкарва наистина много красиви голове. За него сега е добър момент и това трябва да му дава още повече желание за работа и в клуба, и в националния му отбор. Когато се раждат такива играчи, които имат качествата да бъдат лидери и да водят отбора си, това са най-хубавите моменти за футбола. А за треньорите им е наистина изключителен късмет да ги притежават и да могат да разчитат на тях за решаването на важните срещи.

- Днес работиш с може бе най-добрите играчи в Украйна като селекционер на националния отбор. Дали един ден ще можем да видим отново Украйна на високото ниво, което всички сме свикнали да гледаме, когато играехте ти и Ребров, а преди вас Михайличенко, Беланов, Блохин ... Това ли е новата ти мечта? Да видиш един ден Украйна отново да има силен отбор и да играе на голямо първенство?
- Разбира се. Точно затова хвърлям всичките си сили и работя ден и нощ. Имаме една група от млади момчета, които го заслужават. Работим много с тях. Има уникален потенциал, но ни трябва малко време. Само важните мачове могат да покажат дали съм прав и дали те ще могат да стигнат до едно по-високо ниво или не. Въпреки всичко съм сигурен, че имаме потенциал да станем един наистина силен отбор

- Кой беше твоят фаворит за спечелване на световното първенство в Русия? Кой искаше да е на финал?
- Исках да видя Аржентина на финал, защото мисля че играч като Лео Меси наистина заслужава да спечели световно първенство. Невероятен играч. Най-добрият в момента. Ако можем да говорим за това поколение. Разбира се има Пеле, има Марадона – колоси в едни вече отминали времена, но в момента Меси и след него Кристиано Роналдо са най-големите. Двамата са в постоянна борба. Кристиано все пак спечели европейското първенство с Португалия. Затова и исках да видя Лео да играе на финал на световно.

- Андрей, благодаря ти от сърце за отделеното време за това интервю. Ще се видим скоро!
- За приятел като Христо съм винаги на разположение!