Алекс Тейшейра трябваше да премине в Ливърпул, но вместо с 18-кратния шампион на Англия, подписа с Дзянсу от Китай. Тим, който никога не е ликувал с титлата, а през миналата година завоюва купата. Бившият халф на Шахтьор отиде в Азия срещу 38,4 млн. паунда. Там той ще е съотборник със сънародника си Рамирес, доскоро в Челси, а в клуба е още и познатият по нашите ширини Самир – бразилец, но с хърватски паспорт, който дълго защитаваше емблемата на Динамо Загреб.

Трансферният прозорец в Китай е изключително динамичен. Дотук бяха похарчени близо 200 млн. паунда, или ако трябва да сме напълно точни – 258,9 млн. евро. Рекордът бе счупен три пъти в рамките на 10 дни. Първо от Рамирес, после от Джаксон Мартинес, който бе продаден на Гуанжу Евергранде от Атлетико Мадрид, а сега и от Тейшейра.

Тези трима състезатели далеч не са единствените световни звезди, които ще ритат в Далечния Изток през новия сезон. Жервиньо премина от Рома в Хебай, където са още Стефан Мбия и Еду. Хора, играли във френската Лига 1, Бундеслигата, Примера дивисион и Висшата лига. От предходната кампания в Суперлигата са Асамоа Гиан, Демба Ба, Паулиньо. От Интер в Шанхай Шенхуа отиде Фреди Гуарин. Негов треньор там ще е именитият испанец Грегорио Мансано. Сред останалите наставници, изкарващи прехраната си в страната с най-голямо население в света, са Свен-Горан Ериксон (Шанхай СИПГ), Дан Петреску (Дзянсу), Луис Фелипе Сколари (Гуанжу Евергранде), Мано Менезес (Шандон) и Алберто Дзакерони (Пекин Гуоан). Разбира се, няма как да пропуснем нашия Ясен Петров (Шъдзяджуан) и водилия Локо София Драган Окука, който е в Тиандзин.

И след като ни се изкривиха езиците в опит да произнесем правилно имената на местните отбори, нека се вгледаме по-внимателно в цифрите. А те ни показват, че Китай не само бие Висшата лига по похарчени пари (258,9 млн. срещу 227 млн.), а и всички останали топ-шампионати в Европа. Пък и там пазарът е отворен от 26 февруари, тъй че можем да очакваме още рекорди. Причината за инвестициите, поне според журналиста Роуън Симънс, е че Президентът на Китай Си Дзинпин е изключително голям футболен фен. Той води революцията в спорта в държавата и обърна действителността с главата надолу.

Истината е, че сме виждали наченки на подобни експерименти, макар и по-плахи, и на други места. В началото на 90-те в Япония бе създадена Джей-лигата, но там така и не се осъществи съществен възход. И индийската авантюра не даде велики резултати. В САЩ се правят опити за популяризиране на „сокъра”, ала там акостират по-застаряващи играчи, чиято основна мотивация са парите. Всъщност, едва ли онези, които избират Китай, са водени от по-романтични чувства… Заплатата на Асамоа Гиан е 350 000 долара на седмица. Умопомрачително!

Ясно е, че идеята на местните ръководители е да вдигнат нивото и да популяризират футбола. Китай е изненадващо слаб в този спорт, имайки предвид ресурсите, с които разполага. В амбициите няма нищо лошо, даже напротив – колкото по-силни първенства на планетата, толкова по-добре.

И все пак, за пореден път се убеждаваме колко много се отдалечаваме от романтичните времена. От годините, в които сър Том Фини отказа огромни пари, къща и кола от Палермо, за да остане в Престън. Все по-малко вероятно е на сцената да се появи новият Райън Гигс, или Паоло Малдини, или Франки ван дер Елст. А това някак ни оставя със сладко-кисел привкус в устата…