В последните няколко дни националният отбор на Франция изглеждаше ето така: Анелка срещу Доменек, Евра срещу кондиционния треньор, футболистите срещу федерацията, федерацията срещу отбора, отборът срещу Доменек, а Доменек срещу целия свят. И накрая Франция изгоря.

След толкова много против, нямаше как нещата да потръгнат, а проблемите да бъдат решени. Почти като на война, всички са губещи. Само дето тимът не воюва със съперниците, а със самите себе си. Омразата ги изяде отвътре, а ЮАР ги хапна отвън.

Ако се дава награда за антигерой на Мондиала, то със сигурност след днешния ден тя би отишла в ръцете на Раймон Доменек. Ножът в гърба обаче му бе забит от собствения му отбор, а болката от удара понесоха феновете на “петлите”.

Но както се казва, не е луд този, които яде баницата, а този, който ти я дава. Не е ли вярно, че Футболната федерация на Франция не прекрати договора на треньора след ужаса на Евро 2008? Заради пари и голяма неустойка. Не е ли вярно, че новият треньор бе обявен прекалено рано? Лоран Блан ще води “петлите”. Не е ли вярно, че Доменек разбра за оставката си в пет без пет, преди отборът да замине за ЮАР? Не тръгна ли на световното обречен, след като вече не владееше съблекалнята, още по-малко ситуацията? Някой му дръпна килимчето под краката и Доменек се озова на земята.

Вероятно и сам си е виновен. Вземаше странни кадрови решения. Не повика Самир Насри и Карим Бензема. Не уцели тактиката и по чудо преодоля квалификациите с ръката на Тиери Анри. И най-важното, не разбра кога трябва да си тръгне.

Най-странното е, че кариерата му, поне на пръв поглед, вървеше като по вода. Поне до преди четири години. А сега едва ли ще може да си намери отново работа. В продължение на 11 години Раймон Доменек води младежките отбори на Франция. През 2004 поема първия тим, ей така, някак си логично. И съвсем неочаквано две години по-късно стига до финал на Световно първенство. Може би добро стечение на обстоятелствата, което сега му се връща тъпкано. Или защото Зидан вече е на трибуните, а отборът е друг. След изгубения финал в Германия Доменек подписва четиригодишен договор – най-голямата грешка в живота му. Той не е от атрактивните треньори, няма харизма, липсва му флирта с медиите. Дори в родината му го харесваха по презумпция, а сега го намразиха, просто защото никога не го бяха обичали истински.

Днес френската преса го разкъсва, феновете го освиркват, футболистите го мразят, специалистите му се подиграват. Раймон Доменек е обявен за най-жалкия човек във Франция, а националният позор е плод на неговата некадърност. Поне до следващия мач...