Преди да си кажете с лекичко злорадство – „Ето, видя се, че Кристиано Роналдо за нищо не става” (а аз знам, че ви се иска), нека да отбележим няколко интересни факта.

Кристиано Роналдо не може да бие сам един отбор. Не защото няма качества, а защото в съвременния футбол вече е невъзможно един човек да победи 11 срещу себе си. Истината е, че с всяка изминала година, с всеки голям форум, индивидуалностите все повече се заличават. И вместо личността да се изяви в националния отбор, тя вече предимно го прави на клубно ниво. Забравете Марадона и Пеле, защото ако някога изобщо отново един играч успее да наложи себе си над цял тим съперници, това ще си е живо чудо.

През последните 5 години, откакто Роналдо е в Манчестър Юнайтед, в главата на това момче се набива горният принцип – ти не си по-важен от останалите, трябва да разчиташ на съотборниците си, трябва да подаваш, да се раздаваш. И той го научи, при това много добре. За съжаление обаче, снощи голмайсторът на европейския клубен шампион нямаше до себе си Уейн Рууни и компания, а само застаряващият Нуно Гомеш, обърканият Шимао и още, и още. Най-много обаче изненада с представянето си не Роналдо, а Деко, който след първи три феноменални дълги паса, едва успяваше да уцели посоката на центриране... Луиш Фелипе Сколари „помогна” по всякакъв начин със своята твърда ръка и настояването Роналдо да играе по крилото и ограничаването на неговото действие, заради останалите знайни и незнайни таланти...За защитата няма какво да си говорим, след невероятните намеси на Ферейра и Рикардо.

Тук бе разликата между двете момчета на по 23 на терена – Лукаш и Кристиано. Единият имаше зад себе си цял отбор, а другият излезе с мисълта, че той е отборът.

Дори и да имаше шанс да стори нещо със собствената си класа, Роналдо имаше срещу себе си един от най-добрите отбори в Европа, а може би и най-добрия. Германия буквално му натисна копчето „shut down” от първата минута с фантастичната си игра в защита. Вярно е, никои не гледа в края на мача колко добре се е справила отбраната, всеки критикува нападателя, че не е намерил начин да я пробие. Но Германия вчера не правеше грешки, а двата гола...плод на секунди отпускане. Всъщност от началния съдийски сигнал Португалия нямаше шанс, а Кристиано Роналдо – никакъв. Може би ако това бе Дарби Каунти, или поне Турция...кой знае?!

Но сега португалският феномен ще си отиде в къщи, където все още е герой. После вероятно ще се прибере в Манчестър, където също е герой. И след четири години вероятно ще получи своя нов шанс да блесне на голям форум. Дори и да не успее, името му пак ще се помни.

Когато при успех и провал, всички говорят за теб – значи си фактор. Кристиано Роналдо е фактор в световния футбол и никой специалист няма да му оспори качествата.

А на довода – той не играе в големите мачове – ще тегля само чертата от сезон 2007/08 – гол във финала на Шампионската лига, 42 гола за Юнайтед и титла на Англия...и още награди, и още награди...те обаче нямат значение за друго, освен за това – Кристиано Роналдо може да е доволен от себе си, макар да гледа финала на Евро-то по телевизията.

P.S. И този път момчето май вече е станало мъж, в очите му нямаше сълзи на разочарование...само много горчилка.