- Естествено, че това е нашата голяма цел. Когато носиш титлата световен шампион, искаш след две години да станеш и европейски. Нормално е. Но ние не се самозалъгваме. Много отбори на европейското първенство имат силни състави. Франция, Испания, Италия и Англия - всички те са опасни и ще искат трофея. Но нашата цел е точно тази и друго не приемаме.
- В най-добрата си форма ли е Бундестимът в момента?
- Два месеца преди турнира е трудно да се даде оценка за формата. По-важно е да сме на топ ниво, когато започне европейското, а не сега. На последния голям турнир в Бразилия постигнахме точно това. Вярвам, че ще успеем отново.
-Германия загуби с 2:3 в Берлин от Англия, а след три дни спечели с убедително с 4:1 срещу Италия в Мюнхен. Какво е значението на резултатите в контролните мачове?
- Когато паднахме от англичаните, всеки фен в Германия започна да бие алармата. Питаха ни какво се случва, добре ли сме, защо?... Четири дни по-късно ситуацията бе коренно различна. Виждате какъв е футболът. Най-важно е да ти се получат нещата в конкретния ден. Да изиграеш мача, както трябва. Да, приятелските срещиса важни, но все пак са сверяване на часовника само. Сега конкретно си поставихме за цел да играем на европейското така, както в контролата срещу Италия.
- До колко липсват Филип Лам и Мирослав Клозе, които се оттеглиха от отбора след Мондиал 2014?
- Това са двама изключително опитни футболисти, няма никакво съмнение. Отборът ни се подмлади. Аз съм най-възрастният - на 30 години. Да, двамата липсват при всички положения. Идва новото поколение. Ние, старите, трябва постепенно да отстъпим местата си. Така е във футбола и в живота. Няма драми.
- Капитанът Бастиян Швайнщайгер е контузен и също може да пропусне европейското. Ще бъде ли това голям проблем?
- За съжаление напоследък не му върви. Беше контузен, върна се и сега отново получи травма. Швайни е нашият капитан и всички искаме да се възстанови навреме. Стискам му палци да успее и да бъде един от нашите козове във Франция.
- Имате 127 мача и 48 гола за националния отбор на Германия. Кои цените най-много?
- Нямам гол, който да нарека любим. В съзнанието ми има много щастливи моменти. Когато играеш за националния отбор, трябва да се наслаждаваш на всеки гол, на всяка победа. Никога не съм се замислял дали този е най-красивият или най-важният.
- Знаете ли, че сте автор на най-бързия гол в историята на Бундестима?
- Да, може би е така.
- Как го вкарахте?
- Беше срещу Еквадор и се случи още в деветата секунда. Втурнах се напред, спечелих топката и...вкарах хладнокръвно. Тогава обаче не знаех, че съм вкарал най-бързият гол. Казаха ми го след мача.
- А знаете ли, че друг футболист е вкарал по-бързо от вас?
- Не, не съм чувал.
- Давиде Гуалтиери отбеляза за Сан Марино срещу Англия за 8,3 секунди. Световен рекорд.
- Съжалявам, не знаех.
- Германия се наслаждава на златно поколение с превъзходни звезди. Какви са отношенията ви с останалите офанзивни играчи в отбора?
- За нашия тим е предимство, че имаме толкова добри футболисти. Съзнаваме, че другите държави ни завиждат, че треньорът ни има толкова голям избор. Много от нападателите в тима са млади. Факт е, че конкуренцията е много силна. Но нямайте съмнение - всеки от нас има равен шанс за изява. А селекционерътЙоаким Льов решава кой ще е на терена.
- Можехте да играете за родната Полша. Как и защо избрахте Германия?
- Не е имало дилема. Играех за юношеския национален отбор на Германия. По това време след като си изиграл дори един мач за една страна, нямаш право да сменяш избора си. Тази тема беше раздута от медиите в един момент. От Полша ми се обадиха с покана за националния тим много по-късно. Но аз съм израснал в Германия, там се запалих по футбола, там се научих да играя футбол. Участвал съм във всички възрастови формации на германския национален отбор. Затова няма от какво да се притеснявам.
- Вашият първи голям турнир с Германия бе Евро 2004 в Португалия. Там Бундестимът не се представи добре. Как успяхте да се вдигнете и отново да сте световна сила?
- Особено голямо значение имаше световното първенство през 2006 година, на което бяхме домакини. Построиха се нови стадиони, еуфорията беше толкова голяма. Случиха се много промени в немския футбол. Най-важната бе в работата с подрастващите. И днес - да, виждаме резултатите от нея. Германия има много таланти, много отбори от Бундеслигата се представят успешно в европейските турнири. Стигат далече в Шампионска лига. Всичко това е благодарение на правилните реформи. Всичко започна през 2006 година.
- За вас лично какво значение има фактът, че ви избраха за най-добрия млад футболист на Мондиал 2006?
- Огромно значение. Това се случи в нашата страна, завършихме трети на световното. С това класиране изненадохме много специалисти, които ни отписваха след фиаското на Евро 2004. Аз направих страхотен турнир и ме избраха за най-добър млад играч. Получих огромна доза самочувствие. Никога няма да го забравя.
- България много се гордее, че два пъти за една година победи Германия. Спомняте ли си за тези мачове?
- Май ни победихте само на световното в Щатите.
- Също и следващата година с 3:2 в европейска квалификация.
- Да, така беше наистина. Първият голям турнир, от който имам спомени, е световното в Щатите.
- И какво помните от четвъртфинала?
- Помня, че един играч с малко коса на главата ни вкара победен гол.
- Казва се Йордан Лечков.
- Точно той. И тук е мястото да кажа, че България винаги е имала добри футболисти и таланти.
- Кои български футболисти познавате?
- В интерес на истината от сегашното ви поколение трудно мога да назова някого. Но знам естествено Димитър Бербатов, Мартин Петров, разбира се Христо Стоичков. Няма да забравя за Лечков, Балъков. Те играха успешно в Германия. Имаше много големи имена в Европа. Но сега не знам какво се случва с българския футбол и как се представяте в Европа.
- Помните ли мачове срещу български отбори или играчи?
- Съжалявам, не си спомням. Последните години с националния отбор не сме се срещали с България.
- Вие сте рожба на школата на "Кьолн", но любимият ви отбор е "Гурник" (Забже). Защо е така?
- Аз съм роден в Полша, но когато съм на 2 години и половина семейството ми се премества в Германия. Отборът, който бе най-близо до родното ми място, е "Гурник" (Забже). За мен този клуб винаги ще има специално значение. Техен фен съм, следя резултатите им и имам добри контакти с Полша и с клуба.
- Какво значение имаше за вас трансферът ви в "Байерн" (Мюнхен)?
- За всеки футболист е мечта да отиде в "Байерн". Това е най-големият отбор на Германия, а и в Европа. Бяха три отлични години за мен. Събрах много опит в "Байерн".
- След вас "Байерн" триумфира в Шампионска лига. Не съжалявате ли, че не отидохте малко по-късно в Мюнхен?
- Да, може би малко подраних. Ако трансферът ми бе станал малко по-късно, щях да имам още повече успехи. Когато играех в "Байерн" в отбора се сменяха поколенията. Времената бяха по-различни. Но аз се гордея, че във визитката ми пише, че съм бил в "Байерн", един велик отбор. Запознах се и с великолепни хора през тези три години там.
- Може ли "Байерн" да спечели Шампионска лига този сезон?
- При всички положения.
- Томас Мюлер, Роберт Левандовски и Ариен Робен от една страна. Лео Меси, Луис Суарес, Неймар от друга. И Кристиано Роналдо, Гарет Бейл и Карим Бензема от трета... Кое нападателно трио най-много ви харесва? Кое е най-опасното?
- Без съмнение това са Меси, Суарес и Неймар.
- Фен ли сте им?
- Всеки, който обича футбола, не може да не им е фен. Тримата умеят да правят разликата. Вижте само статистиката им. Всеки вкарва голове, всеки асистира за голове. И това се случва непрекъснато. Определено са различни.
- Съгласен ли сте, че "Златната топка" трябва да е абонирана за Роналдо и Меси?
- Така е вече от много години, а и не виждам как в близко бъдеще ситуацията ще се промени.
- В Германия не бяха ли мнозина ядосани, че Мануел Нойер не спечели "Златната топка" през 2014-агодина?
- Ману безспорно я заслужаваше много. И ако му я бяха дали щеше да е заслужено. Игра страхотно през цялата година, но не му я дадоха. Тази награда зависи не само от играта, а също от отборите, от броя на феновете. А в момента "Барселона" и "Реал" (Мадрид) са най-популярните отбори по света. Върху тях се фокусира най-голямо внимание. Тяхната реклама е съвсем различна. Затова и изборът пада върху тях.
- "Арсенал" има много фенове в България. Вие спечелихте Купата на Англия с отбора. Какво не му достига да стане шампион?
- Висшата лига е първенство, в което силите са много изравнени. Там последният може да победи първия и това няма да е голяма изненада. От тази гледна точка Висшата лига е най-добрата, има най-много конкуренция. Защо "Арсенал" не може да стане шампион? И аз не мога да ви отговоря. Стискам им палци тази година, но "Лестър" играе така, че също би заслужил трофея на сто процента.
- Какво би означавало за английския футбол "Лестър" да е шампион?
- Един за мен приятен сюрприз. Преди година по това време "Лестър" се бореше да не изпадне. А сега е първи и фаворит за титлата. "Лестър" е сензацията на Англия, която цял свят следи. И дори да не стане шампионзаслужава бурни аплодисменти. А за отбора, и за града въобще случващото се сега е уникално изживяване.
- Дали това е успех на футбола срещу парите във футбола?
- Може и така да се погледне на въпроса. Очевидно в "Лестър" се работи добре и ще се радвам за тях, ако успеят. Ще бъде заслужено. В английския футбол навсякъде има пари. Затова това е успех и на футбола, и напарите. Без пари не може, но и без здрава работа също не може.
- Защо не успяхте в "Интер"? Сякаш не се наслаждавахте на играта там?
- Винаги съм се наслаждавал на футбола, радвал съм се на терена. Но понякога нещата не стават, както ги искаш. От футболна гледна точка не ми се получи в "Интер". Случва се. Затова и бързо напуснах Милано.
- "Галатасарай" е един от най-добрите клубове на Балканския полуостров. Как се чувствате в Истанбул?
- Много добре, наистина! Дойдох в уникален град и отличен клуб. "Галатасарай" е много известен в Европа. За съжаление този сезон не сме успешни, както през миналия. Но още имаме шансове да спечелим купата на Турция. А в първенството трябва да се стремим да се класираме до място, което ни дава право да участваме в Лига Европа.
- Как се празнуват титли с феновете на "Галатасарай"?
- Надявам се да го разбера след финала за купата. Дано да се случи.
- Истанбул бе ударен от терористи. Вие бяхте и на "Стад де Франс" в Париж, когато станаха атентатите. Как се почувствахте? Какво трябва да кажат футболните хора на терористите?
- Не знам какво можем да кажем, явно е, че в момента още не можем да ги спрем. Всички футболни хора сме врагове на тероризма. Клубовете по света се стремят да осигуряват сигурност, но е изключително жалко, че се случват подобни атентати. Но вярвам, че в крайна сметка, светът ще спечели войната с тероризма.
Коментирай