Патрис Евра: Много обичах да съм на терена с Бербатов

Патрис Евра източник: LAP.bg

Патрис Евра източник: LAP.bg

Славният футболист Патрис Евра даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+.  Той е играч от екстра класа, който се самоопределя като Мистър „I love this game”. Роден е в Дакар, столицата на Сенегал. Син е на дипломат и израства във Франция. Футболната му кариера стартира в Италия, където играе за Марсала и за Монца. Следва френски период в Ница и Монако, където от халф се преквалифицира в ляв защитник.

Сър Алекс Фъргюсън го привлича в Манчестър Юнайтед през януари 2006-а. С „червените дяволи“ 5 пъти ликува като шампион на Англия, триумфира в Шампионската лига и в Световното клубно първенство. А при раздялата с „червените дяволи“ Фъргюсън го определя като един от най-добрите футболисти в историята на Юнайтед.

В  кариерата си има над 80 мача за Франция и участие на финалите на 3 световни и 2 европейски първенства. Игра с успех в италианския гранд Ювентус, а сега защитава цветовете на Олимпик (Марсилия).

-   Мосю Евра, през тази година посетихте България заради благотворителния мач на Димитър Бербатов. Как се чувствахте в София?

- Беше много лесно да приема поканата и да дойда. Бербатов е мой брат от друга майка. Така си говорим с него. Прати ми съобщение по мобилния си телефон и аз веднага приех. Не съм имал никакво колебание. И то не защото сме били съотборници, а защото завинаги ще остане мой брат! Не само докато сме футболисти, а и след това. Моите приятелства са за цял живот. За мен беше привилегия да дойда в София. Аз съм любознателен човек. Обичам да виждам нови култури, нови държави. След като приемам Бербатов като мой брат, аз трябва да знам къде живее, откъде идва. И накрая споделих цялата любов на хората на стадиона.

-    За първи път ли бяхте в София?

-    Не. Мисля, че имам четири мача с националния отбор на Франция срещу България. Но за първи път имах възможността да се разходя из София, да огледам хората като турист. Това посещение беше повече почивка, отколкото работа.

-    Казвате, че Димитър Бербатов е ваш брат. Разкажете ни нещо интересно от съвместното ви време в Манчестър Юнайтед?

- Най-добрият ми спомен е от първата ни среща. Той е много срамежлив, а и хората виждат, че е такъв. Отидох веднага при него и започнах да му говоря. И така правех нарочно всяка божа сутрин. Бербатов не издържа и на петия път ми каза: „Патрис, ти ме знаеш. Ти си много приказлив, а аз не съм.” Отвърнах му: „Аз съм като радио и говоря много. Ще ти говоря всеки ден и ти ще ме заобичаш.” Така аз спечелих! И Бербатов сега много ме обича. Не ми е комфортно да виждам хора да се срамуват. Радвам се, че Берба истински ме харесва и съм специален за него. Много обичах да съм на терена с него. Разменяхме си топката с едно докосване. Аз естествено съм по-добрият от него! Шегувам се, разбира се. Той е по-добрият. Помня, когато дойде в Манчестър, аз вече много го харесвах. Обожавах начина, по който владее топката. Никога не съм виждал от друг такова докосване.

-    Вярно ли е, че ви е казал, че ще ви убие, ако не дойдете за неговия мач в София?

-    Да, и аз нямах избор да не го направя, щом исках да живея. Ще се опитам да имитирам какво ми каза Бербатов, когато се обади. Ще опитам да говоря като Бербатов. Той никога не ми казва Патрис. Всъщност ми вика Патрик. А пък аз винаги му викам Димитрия. И така той извика: „Патрик, каня те в България на 13 юни да играеш благотворителен мач. Ако не дойдеш, ще те убия. Окей, братко, обичам те!” Само дето не разбрах как ме обича, след като заплаши да ме убие.

-    Вие сте от легендите на Манчестър Юнайтед. Отборът има много фенове в България. Каква е магията на този клуб?

- Манчестър Юнайтед е като едно огромно семейство. Това е най-добрият клуб в света. Спечелихме всичко там. Феновете му са страхотни. Най-хубавото нещо е, че Юнайтед кара всеки, който работи за клуба, да дава най-доброто от себе си. Няма завистливи хора, всичко е позитивно. Искат да ти помогнат. Ходя понякога да играя благотворителни мачове на „Олд Трафорд”. Атмосферата е все така невероятна, стадионът е пълен. Дори когато загубиш мач, феновете не те освиркват. Те са най-добрите в света. Затова всичко около Манчестър Юнайтед се върти така, че това да е едно огромно семейство.

-    Какво е толкова специалното на сър Алекс Фъргюсън?

-    Фъргюсън е най-добрият треньор в света. Най-много харесвам неговият инстинкт. Той познава футбола, надушва го отвсякъде. Няма да забравя как каза на Чичарито, че няма да играе три поредни мача. Но да се стяга, че в следващите три ще е задължително титуляр. И така стана, а Чичарито като екстра вкара два пъти победния гол. Все едно сър Алекс беше гадател. Знаеше какво ще се случи. Може да си помислите, че е правил вуду магии или нещо такова? Не, той просто четеше футбола. Помня първото ми дерби, играхме в 12 часа на обяд. Аз никога не бях играл толкова рано. Ядох паста и ми стана тежко. Чудех се дали да му кажа, че не мога да играя. Че не съм човек за битка. Но... стиснах зъби и излязох. Вярно, че играх много лошо. На полувремето Манчестър Сити водеше с 2:0. Когато влязохме в съблекалнята, сър Алекс ми каза: „Патрис, сега ще седнеш на пейката и ще почнеш да учиш английския футбол.” Това беше първият ми опит с него. Но аз се нуждаех от това. След това му доказах, че съм достатъчно силен, за да бъда истински играч на Манчестър Юнайтед.

-    Сър Алекс твърди, че сте един от най-добрите в цялата история на клуба. Чувствате ли го така?

-    Благодаря ви! Чел съм го в неговата книга. Той посочи няколко играчи. Мен, Рой Кийн, Стив Брус. Петима бяхме май. Това е огромна чест за мен. Затова и ми даде капитанската лента в някои мачове. Много уважавам сър Алекс. Непрекъснато сме в контакт. Когато го видя на благотворителни мачове, винаги го прегръщам. За мен е много важен човек в моя живот.

-    2008 година ли е най-силната във вашата кариера?

-    Трудно е да го кажа. Но може би да. Дойдох в Манчестър Юнайтед, за да стана европейски шампион. Играх с Монако на финала и го загубих през 2004 година от Порто. В Юнайтед основната ми цел беше триумф в Шампионската лига. И когато я спечелихме, се почувствах абсолютно щастлив и доволен. Да, с отбора спечелихме Лигата, Купата, но реално това беше големият момент. Винаги обаче ще повтарям, че най-важният миг от кариерата ми в Юнайтед е този първи мач с Манчестър Сити. Не играх добре, мениджърът ме уби. Когато дойдох от Монако, мислех, че съм добър футболист. Бях играл финал в Шампионската лига, бях национал на Франция. Но този ден разбрах и си казах: „Патрис, ти си никой! И трябва да работиш много, ако искаш да станеш някой!”.  Направих го и затова хората казват, а и вие сега ме питате за 2008 година. Но аз помня на първо място този момент, моя първи мач.

-    Кристиано Роналдо израсна в Манчестър Юнайтед, преди вие да дойдете в отбора. Как виждате развитието му до ден-днешен?

-    Кристиано е машина, победител. Иска да спечели всичко. Хората говорят много за неговия „фешън“, за неговия лайфстайл. Понякога дори прекаляват, защото той е наистина специален. Най-добрият. Но аз го познавам по друг начин. Знам как тренира, как се готви. Когато тренировката е в 10 часа, той идва в осем. Когато тренировката свърши в един часа, той остава до два, а понякога дори до три часа. Всеки път. Затова толкова много харесвам Кристиано. Не казвам всичко това, защото и досега сме приятели. Просто той работи много, за да е това, което виждате. Кристиано пак спечели „Златната топка”, защото най-много я заслужава. Веднъж ме покани на гости, имахме свободен ден. Не хапна нищо друго освен салата. Казах му: „Рони, няма да се наядеш.” . Но той така и не докосна друга храна. Освен това ме накара да излезем в градината и да играем. След това отидохме в басейна. Да, да. Той е машина и победител. Всяко нещо, което Кристиано е спечелил, е заслужено. Дошло е с много труд.

-    Имате немалко мачове срещу български съперници. Какви са спомените ви от българския футбол?

-    Лоши спомени. Помня 1994 година.

-    Може би 1993-а.

-    Да, 1993-а, извинявайте! България елиминира Франция. Бях млад, но помня. Гледах по телевизията. Френският коментатор започна да пее американска песен, защото мислеше, че вече сме се класирали за финалите на световното първенство. Как беше името на…

-    Костадинов!

-    Да, Костадинов. Не харесвам Костадинов. Той уби френския отбор. Но когато кажа България и изключа Бербатов, първото име, за което се сещам е Стоичков. Да, Христо Стоичков. За мен тази личност е легенда. Имах шанс много пъти да го срещна и го обичам. Обичам го като личност и характер. Той е горд, че е българин. Представял е феноменално България навсякъде по света. Всички българи трябва да кажат едно голямо благодаря на Стоичков и на Бербатов. Благодарение на тях по света знаят за българския футбол.

-    След като загубихте от нас през 1993 година, френският футбол спечели всичко. Какво направихте?

-    Казахме си, че България вече не ни е на пътя и можем да спечелим всичко.

-    Е, първо взехте реванш на Евро‘96. Бихте ни с 3:1.

-    Да, реванш беше. Но споменът от 1993-а остана лош и вечен може би. Който и французин да попитате за България, ще се сети за тази година.

-    Помните ли мачове срещу български отбори?

-    Мисля... Играли сме квалификации. Миналата година ви бихме с 4:1 в Париж. Сега предстои втори мач в София. Имам добри спомени.

-    Но вие играл ли сте срещу българи?

-    Сигурно да.

-    Ще ви припомним – с Монако победихте ЦСКА в турнира за Купата на УЕФА през 2005 година.

-    О, да, беше много труден мач. Бихме с 2:1.

-    Как виждате крайното класиране в нашата квалификационна група?

-    Надявам се, че ще бъдем първи. България се справи добре в тези квалификации. Имаше своите шансове. Трудна група е. В един момент като фаворити ние сами си направихме живота труден. Но има и нещо добро и оптимистично в цялата ситуация. Всичко е в нашите ръце.

-    Достатъчно  добър ли е френският отбор, за да спечели световното първенство?

-    Винаги е трудно да спечелиш мондиал. Не можеш да го кажеш предварително. Франция има добри футболисти и състав. Имаме шанс. Но не съм Господ и не мога да реша. Никога не съм обичал да казвам, че ще спечелим някакво първенство. Искам отборът да представи страната по възможно най-добрия начин.

-    Всички през тази година заговориха за Килиън Мбапе. Как виждате бъдещето му?

-    Килиън е младо момче и трябва да му дадете нужното време. Футболът се развива много бързо. Когато изиграеш един мач, ставаш най-добрия в света. Когато изиграеш един лош, си... най-слабият. Така работи футбола. Мбапе трябва да продължи да играе, както през миналия сезон. Мнозина твърдят, че напомня на Тиери Анри. Не обичам да говоря за млади футболисти, защото искам да видя в тях първо постоянство. Това е най-важното. Чувал съм за някои да казват – ето това е новият Патрис Евра! Не, не. За да станеш новия Патрис Евра, трябва да спечелиш повече от 21 купи. Толкова са моите. Дайте време на младите. Ще видим какво ще стане с Килиън.

-    Колко време ще ви гледаме още на терена?

-    Мисля да играя още три години.

-    В Олимпик (Марсилия) ли?

-    Не знам къде. Аз никога не планирам бъдещето си. Живея ден за ден и затова съм щастлив човек. Наслаждавам се на всяка минута. Както и сега, когато давам това интервю. Така се наслаждавах и на България. Това е моята цел – да се наслаждавам на живота. Искам да споделям любов с хората около мен.

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
Димитър Бербатов Патрис Евра

Други