На 9 януари догодина в Камерун стартира турнирът за Купата на Африка, а бившият английски национал Стивън Колкър ще играе за Сиера Леоне. Мнозина сигурно се питат как е възможно при положение, че футболистът има мачове за почти всички юношески и младежки формации на „трите лъва“, а не само за мъжете. Специално за него ФИФА направи изключение и той вече получи картотека за Сиера Леоне за заслуги към нацията. В момента Колкър е футболист на Фенербахче, но играе под наем за турския Газиантеп и всеки месец заделя част от заплатата си за благотворителност в Сиера Леоне.
 
Връзката на 30-годишният Стивън с малката страна в Западна Африка е по линия на дядо му, но дълго време той не знае какво всъщност се случва там. За пръв път научава за проблемите й през 2013 г. от тогавашния си съотборник в Кардиф – Крейг Белами. Самият Белами е открил своя футболна академия в околностите на рибарското селище Томбо. След като разказва на Колкър за безпросветната немотия там, последният се свързва с хуманитарния фонд ActionAid и предлага помощ за финансовата издръжка на началното училище, разположено в Ла Гберай в северната част на страната. Образователната система и обезпечаването на материалната й база е голям проблем за Сиера Леоне, особено след като бушувалата в продължение на 11 години гражданска война там довежда до разрушаването на 1270 начални училища.

Стивън Колкър

източник: Gulliver/GettyImages

В началото Колкър си поставя за цел да събере 76 000 паунда, очаквайки, че това ще стане бързо. Близо година по-късно обаче от дарения идват едва 26 000 паунда. Останалите 50 бона той добавя от джоба си, тъй като хората в Ла Гберай повече не могат да чакат.
 
"Говорим за забравено от Бога място. Там няма телефони и каквито и да били средства за комуникация със света. Все едно са ви върнали с машина на времето 200 години назад.
 
Местните жители могат да разчитат единствено на онова, което земята роди, и на нещата, произвеждани с ръчен труд. И въпреки това те бяха готови да ми дадат цялото си имущество, само и само да получат училище. За тях то е лъч светлина“, обяснява Колкър.
 
След като училището е завършено, Колкър се захваща с друг от големите бичове за Сиера Леоне – вируса на хеморагичната треска ебола. Тя е изключителна заразна, а при най-голямата й епидемия през 2014 г., в чийто епицентър бе страната, смъртността достигна 50% от заболелите. Ситуацията допълнително се усложнява от недоразвитата здравна система и социалния остракизъм, на който са подложени болните, понякога доброволно. Колкър се сблъсква челно с него при запознанството си с Елизабет. Тя е загубила родителите си и почти всичките си близки и трябва да се грижи за по-младите си братя и сестри. И въпреки че самата тя не е заразена, само едно семейство в селото си общува с нея. Срещата с Елизабет завинаги променя живота на Колкър.
 
„Благодарение на нея осъзнах кои са истински важните неща. Започнах да си задавам въпроси като – наистина ли имам нужда от ризи за по 220 паунда парчето или това е просто безсмислен каприз? Оказа се, че години наред съм живял в балон, изолиран от реалния свят. Онези 50 000 паунда, които дадох за училището, бяха най-важната ми инвестиция“, разказва защитникът.
 
Хората в Сиера Леоне са във възторг от него. За тях най-добрият футболист в света не е Меси, Роналдо, Мбапе или Левандовски, а Колкър. Той обаче е твърдо решен да не се задоволява с постигнатото. 
 
„Искам да направя това място по-добро и за момента мисля, че се справям. През миналата година построих още едно училище в Камбия, но това е само началото. Бъдете уверени, че след него има още много други. През всичките тези години често си мислех как ще изглеждам с фланелката на Сиера Леоне. Е, сега ще разбера, и то съвсем скоро", добавя с усмивка Колкър, който е обличал екипите на доста отбори - Тотнъм, Суонзи, Бристол Сити, Кардиф, КПР, Саутхемптън, Ливърпул, Дънди.