Самир Селимински е познато име в българския футбол. Той бе старши треньор на столичния Академик в историческото му завръщане в „А“ група през лятото на 2009-а след 28-годишна пауза. Преди да води “студентите“ в елита, беше помощник-треньор, а после и спортен директор в клуба. Кратка спирка в кариерата му е и мъжкият тим на Доростол Силистра. През 2014 г. решава да даде шанс на американската мечта, която естествено е свързана с футбола. Зад Океана той започва тренировки с деца – момчета и момичета на различна възраст. Селимински прие поканата да разкаже за читателите на Gong.bg как един български треньор се справя с американското предизвикателство и как се развива футболът в САЩ.

Първоначално българинът работи в Кабоса Шрифпорт Юнайтед в щата Луизиана, където сред треньорите има и друг българин – Радослав Балтов, на когото е кум.

„Ради Балтов е основател на школата, дал й е име. Той е в САЩ от 1995 г. Още тогава трябваше да пътуваме заедно. Той замина, а аз останах. Имахме около 2000 деца, което е малък клуб за Америка. Две-трети от тях тренират за здраве. Останалите 500-600 деца участваха в първенства на самите щати – аналог на нашите Елитни групи при подрастващите. Голямо внимание се обръща на училищните отбори, за които е много престижно да се представят добре в техните шампионати“, обяснява Сами, както го наричат всички в САЩ.

Българинът разкрива, че в Америка има детски академии, които се подкрепят от Професионалната лига Мейджър Лийг Сокър (МЛС).

„За да получат финансиране обаче трябва да покрият определени изисквания - брой деца, терени, качествени футболисти. Лицензът се получава за три години, но в края на всяка се изискват отчети, които да докажат за какво са използвани парите. Случва се финансирането да не бъде подновено и тогава академията минава на самоиздръжка“, добавя той.

Самир Селимински

Големият проблем според него е липсата на амбиция да пробият в професионалния футбол.

„Има момчета на възраст между 16 и 18 години, които спокойно биха могли да играят в нашата Първа лига, но те имат други приоритети. Презадоволени са, имат коли, къщи. Тяхната цел е да влязат в университет, при това със стипендия, защото в Америка образованието е много скъпо. Ако млад футболист бъде забелязан от колежански треньор и му предложи стипендия, семейството спестява 150 000 долара за 4 години. Това е огромна сума дори за САЩ. Този приоритет притъпява желанието за професионален футбол“, сигурен е Селимински.

Сами е категоричен, че тренировките по футбол са достъпни за всяко дете в САЩ. Нещо, което не може да се каже за България.

„Годишната такса в американските школи е между 700 и 1500 долара при средна работна заплата 60 000 долара. У нас децата плащат между 600 и 800 лв. и като я сравним със средния годишен доход у нас, става ясно колко е голяма разликата. Има и друго. Тук всички академии имат спонсори, а клубовете използват общинска база, за която се плаща символичен наем – от порядъка на 1000 долара за година.

Преди две години Селимински решава да смени клуба. Мести се в щата Невада, в световната столица на хазарта Лас Вегас, където започва в местна академия. Поверяват му два отбора – момичета до 13 г. и до 14 г. Има си и помощник - Руди Мануел, с когото се рзбира отлично. Българинът бързо печели популярност, след като печели най-големият турнир в града „Лас Вегас къп“.

„Всеки клуб е длъжен да организира по един голям турнир през годината. В него участват около 800 отбора от цялата страна. Мачовете се играха на общинския комплекс, каквито има във всеки град – този в Лас Вегас има 20 игрища с естествена трева. Турнирът продължи 4 дни - от сутрин до вечер. С момичетата до 14 г. станахме първи от 20 отбора и това се прие като голям успех“, разкрива той.

Самир Селимински

В Лас Вегас Спортс Академи тренират около 2000 деца, за които се грижат 30 треньори, сред които и още един българин - Виктор Георгиев. Във всяка възраст има по 2-3 отбора, но треньорите са различни. Наставникът на първия отбор избира 18-20 деца, след това и другите.

„Американците са много стриктни по отношение на образованието, лицензите, документите. Ако едно дете има качества, винаги му се помага. Няма сила, която да спре развитието на добрите и талантливите деца – без значение дали има родители или пък какво работят. Тук е изключено някой треньор да вземе пари от родители, за да играе детето му. Наказанията за подобни неща са жестоки и никой не го прави“, подчертава Сами.

Има и наши деца в отборите, но са малко в сравнение с мексиканците, например.

„Американците са странни. Не обичат да коментират, да обсъждат. Концентрирани са върху работата и техните си неща. Докато мексиканците са като нас, говорим си и за неща извън работата. С тях често си спомняме световното първенство през 1994 г. - още не са забравили, че България ги отстрани от Мондиала“, смее се бългринът.

Студентският спорт в САЩ е на много високо ниво. Големите университети разполагат с огромни стадиони за 40-50 хиляди души, които се пълнят на мачове от студентското първенство. Имат и страхотни зали за баскетбол волейбол.

„Събират се по 5-10 хиляди души на мачовете между университетите. Специалисти, треньори, мениджъри също следят под лупа тези срещи. Затова и професионалните отбори черпят от студентския спорт“, заключава Селимински.

Самир Селимински

Сами признава, че му липсва България и професионалния футбол. Но не вижда светлина в тунела, която да го върне обратно у нас. По този повод си спомня един случай отпреди три години.

„Имам един приятел американец, който е милионер и много обича футбола. Споделял ми е, че има желание да купи клуб в Европа и да прави бизнес. Затова му подхвърлих идеята за български отбор. Гледахме заедно мача, в който Черно море отстрани Левски за Купата на България в края на 2016 г. на „Герена“. Когато му казах, че домакин е един от най-големите и популярни клубове у нас, той остана много изненадан. Попита ме – как е възможно, като на трибуните има две хиляди души. Стадионът трябва да е пълен, поне 20 000 души. Как ще се прави бизнес като няма фенове. Всичко е свързано с тях. Затова си мисля, че скоро футболът ни няма да вдигне нивото си. Другата причина е, че клубните шефове нямат никакъв респект към треньорите“, обяснява треньорът.

Сами поддържа връзка и с други български треньори в САЩ, между които са бившите национали Стефан Драганов-Чоната, Велко Йотов и Калин Банков. Заради големите разстояния контактите са предимно по телефона, но понякога се засичат на семинари. Преди години имал удоволствието да празнува Великден в компанията на Христо Стоичков.