Съвместна публикация на в-к 7 дни спорт и Gong.bg

Помня при първото ми посещение в Източна Азия, в Корея, по време на световното през 2002 година как бях доста объркан. Замислих се за неправилната гледна точка, която ние европейците имаме върху света като цяло. И за презумпцията, че именно Европа е центърът, а места като Азия – периферията. Помня и как малчуганите тичаха около мен и ми се подиграваха и смееха, като хващаха с два пръста очите си и ги разтягаха в посока нагоре и надолу. Ами да, замислих се, за над 2 милиарда души на тази планета „нормалният” тип очи, каквито имаме ние, за жълтата раса е „ненормален”. И съответно смешен за децата. Отново се сетих за тази случка след масирания поток от коментари и анализи в първите дни на Мондиал 2010. На мнозина световното по футбол не им харесва. Хм, чудя се аз – най-напред как от три-четири турнирни дни се вади подобно заключение и на какво основание, точно ние, европейците имаме някакво основание за претенции, след като водещите тимове на Стария континент започнаха да се дънят именно като за... световно.

Това за прибързаната крайна оценка ми напомни за едно смехотворно изказване преди години на тогава силния син човек Наско Сираков. Предстоеше дерби-мачът от третия кръг на „А” група между Литекс и Левски. Още беше месец август. Сираков се изцепи, че ако неговият тим победи, това гарантирало сигурна титла. 27 кръга преди края! Как така? Левски все пак май би като гост с 1:0, но шампион май стана ЦСКА. Какво да се прави, случва се. Христо Стоичков не остана по-назад, като в интервю заяви, че също не бил впечатлен от видяното в ЮАР. Изобщо тези дни е все така – бомбастични изхвърляния, че шампионатът в Южна Африка не струвал. Да, вярно е, че до момента резултатността е доста под средната за всички досегашни първенства. Да, вярно е, че от Мондиал на Мондиал тоталното изцеждане на силите в клубовете по време на сезоните няма как да не дава своето отражение и това да не личи. Също така е вярно, че отдавна клубната съпричастност е далеч по-силна от държавната. С изключение може би на КНДР. Но странно е, защо когато европейските грандове зациклят на подобен форум се започва масово вайкане, принизяване успехите на тимове от други континенти и опит за тотално опорочаване на съответното първенство?

Всъщност замисляте ли се, колко добре за играта е когато от време на време напердашат задниците на футболни примадони от сорта на Германия, Франция, Англия, Испания или Италия. Тази петорка, заради чиито местни първенства именно се е получило това центрофугиране на силите на всеки един играч и свиване периода на активната му състезателна дейност, има наглостта да си мисли, че с минимални усилия ще вземе или титлата, или в крайна сметка поне ще стигне до полуфинал. И откъде накъде? Чуха се поредните призиви, че световно футболно първенство във формат с 32 отбора е досаден лукс и трябвало малко да се поореже откъм Африка, Азия и Южна Америка. Нечувана наглост! Хайде набързо да сметнем, колко играчи от тези континенти пълнят Премиършип, Бундеслигата, Примера, Серия А или Лига 1? Много, със сигурност са повече от местните таланти. И още нещо – колко много футболисти с корени отново от тези три континента и в момента играят например за Германия или Франция? Множко са. За обратен процес се сещам единствено за Австралия, където има сигурно някой със сръбски корени и май един с украински. И толкоз. Айде мерси да гледаме на всеки две години по едно издание на европейското първенство! Затова е супер кеф да се види единствено и само по време на Мондиала, как по-малките тимове газят Големите-ехидни-надменни отбори. Как уж разбитата от скандали Сърбия поваля немците и кара след мача онова елегантно парвеню Льов да се излага и да ни кара да си мислим, че като ученик по време на час по география не е внимавал и си е мислил за новата колекция от шалчета в близкия бутик. Как никога невземаната на сериозно Швейцария пляска по бузките Испания. А удоволствието съвсем се засилва когато уж аборигените от Третия свят го правят. Италия се мъчи да додрапа равенството от Парагвай и от Нова Зеландия, Франция е безлична срещу Уругвай и жалка срещу Мексико, а Англия е доволна от хикс със САЩ и не може да вкара гол на пича от „А” група! Велико! Топ три на най-интересното до момента, като емоция, положения и драма: Гърция – Нигерия, Словения – САЩ и Камерун – Дания. Може би зимата в ЮАР е повалила в тежък зимен сън големите футболни сили. Скоро ще разберем, дали той изобщо ще приключи.