Пуши по половин кутия цигари на ден, но прави революция във футбола

На този ден през 1929-а година е роден най-добрият вратар в историята на футбола – легендарният Лев Иванович Яшин в Москва. По време на 20-годишната си успешна кариера Яшин получава прозвищата - „Черната пантера“, „Черния паяк“ и „Черния октопод“ поради изключителната си игра под рамката на вратата с традиционната черна екипировка.

Яшин изцяло променя ролята на вратарите във футбола, тъй като става първият страж, който в истинския смисъл на думата управлява отбора в наказателното си поле и дори играе често като либеро в защита. Във времената, в които позицията на вратаря се е смятала за обикновена необходимост, той има влияние върху играта като всеки друг футболист по терена.

Яшин командваше защитата си и притискаше нападателите на съперника, което е нормално за всички на този пост сега, но тогава това е новост.

Той е първият пазач, който не е стоял просто на линията, а си позволява твърде често дори да излиза отвъд наказателното поле, за да праща по-дълги топки към своите съиграчи. Прякорът „Черния паяк“ получава поради изцяло черния си екип, който е запазена марка за уникалния му имидж. Яшин страда от късогледство, ала с внушителните си за това време 189 сантиметра той успява да го компенсира с отлични рефлекси, сърце, скок, гъвкавост и всички превъзходни атлетически способности, гарнирани с огромна психическа сила и стоманени нерви.

Заради нетипичното за тогава боксиране на топката встрани или над напречната греда, както и хвърлянето на топката между краката на съперници с ръка, той получава прозвището „Черната пантера“. Акробатичните му умения първоначално предизвикват повече учудване, отколкото признание, а критиките стигат дотам, че дори бива наричан „цирков артист“ от някои критици.

Лев Яшин е привлекателен, уважаван и обичан от всички футболни фенове по света. Той е дете на индустриални работници и веднага след началото на Втората световна война е принуден да започне работа във фабрика за муниции, макар да е едва 12-годишен тогава.

източник: Gulliver/GettyImages

Детството и младостта през военните години оставят дълбока диря в душата на Яшин и той описва този си период като борба с тежката депресия. „Тогава не усещах нищо освен болка и празнота. Имах нервни кризи. Всички ме смятаха за обикновен клошар. Чаках с часове на опашка за хляб с приятелите си и мечтаех да победим на фронта. Държах у себе си кубче захар като злато. По време на войната натрупахме опит, който не може да се натрупа никъде другаде. Научихме се да работим без страх и без обещания за по-добро утре. Когато започнах да игаря футбол, дори не мислех за победи и награди, а просто се наслаждавах на факта, че може да играя“, спомня си Яшин за възпитанието по време на войната. До 18-годишна възраст работи във военен завод и играе за техния отбор. След това преминава в Динамо Москва, където преминава цялата му 20-годишна кариера.

26 снимки

С този клуб той става шампион на СССР три пъти и печели три пъти Купата на страната. Малцина обаче знаят, че Яшин има неуспешен дебют при динамовци. Той допуска комичен гол след нелеп рикошет, а след това чака три години за нов шанс в първия отбор на тима от Москва.

Междувременно, колкото и отчаян да е тогава, той намира утеха в това да защитава вратата на хокейния отбор на Динамо при своя футболен гуру Чернишов. В богатата си биография дори има купа на страната по хокей.

Лев Яшин играе на 4 Мондиала в периода от 1958-а до 1970-а година и играе 78 пъти за националната селекция на Съветския съюз, което е впечатляваща цифра мачове за онова време, тъй като тогава срещите са много по-малко от днешните. Печели Европейското първенство през 1960-а година и е вицешампион на Стария континент четири години по-късно. Яшин може да се похвали с олимпийско злато от Игрите в Австралия и четвърти на Мондиал 1966.

източник: Gulliver/GettyImages

СССР триумфира на UEFA EURO 1960, а тогава идва оферта от Реал Мадрид, а предложението от „кралския клуб“ било невероятно. Яшин отказва. 

Легендарният президент на испанския гранд – Сантиаго Бернабеу, се опитва да го доведе в Мадрид, като му предлага празен чек, но отговорът е ясен: „Не мога да си представя да живея някъде извън Русия“, подчертава вратарят.

„Наистина съм готов да платя всяка сума за него. Дори това да означава да се разделя със семейните диаманти или да задлъжнея. Но знам, че дори тази сума няма да е достатъчна, тъй като г-н Яшин няма цена, както картините на великите майстори, които са в музея Прадо“, казва пък Бернабеу тогава за руския вратар.

В 12 мача на Световно първенство той не допусна гол в четири. От 400 общо срещи в кариерата си той запазва „суха мрежа“ в 270, като е спасил 151 дузпи, което е най-много в историята на футбола от един вратар. Любовта и страстта на Яшин към футбола и родината му се доказват най-добре с това изказване:

„Чувството след спасена дузпа е същото като това, когато Гагарин лети в космоса“. 

Срещу България Яшин има общо пет изиграни мача. Три от тях завършват наравно, а в два пъти печели.

Яшин е единственият вратар в историята на футбола, успял да спечели престижния приз „Златна топка“. Това се случва през 1963-а година. Осем пъти е обявяван за най-добър вратар в Европа, избиран е в идеалния отбор на Световното първенство, а през 1998-а година е посочен от ФИФА за вратар на най-добрия отбор на XX-и век.

източник: Gulliver/GettyImages

Популярността му е била достатъчно голяма, така че подробностите от личния му живот често достигат до обществото. Бил е страстен рибар, ловец, а също така е и пушил много цигари. На ден той е гасил повече от 12 цигари. Веднъж е попитан за тайната на неговите чудесни спасявания и той отговаря: „Номерът е да запалиш цигара преди мача, за да успокоиш нервите. След това трябва да отпиеш голяма глътка твърд алкохол, за да отпуснеш мускулите“.

Славата въобще не смущава Лев Яшин. Обичаше да помага на хората, които не разполагаха с нищо и прекарваше свободното си време на вилата със своите дъщери. Финалният му мач на стадион „Ленин“ в Москва през 1971-а година е посетено от 100 хиляди души, а на него присъстват светила като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Боби Чарлтън, Еузебио и Пеле. От 1994-а година ФИФА присъжда наградата „Лев Яшин“ за най-добър вратар на Световните първенства. Това, че е заклет пушач, не повлиява на играта му, но се отрази на здравето му в по-късните години. Когато е на 50, той трябва да загуби единия си крак, но отново не спря с никотиновите изделин. Яшин напуска този свят на 61-годишна възраст.

източник: Gulliver/GettyImages