_small.png)
Суперзвездата на Ливърпул Мохамед Салах е стожер в отбора на мърсисайдци. Не само заради головете си, а заради цялото си влияние върху клуба, който е 19-кратен шампион на страната, от която е част от футболната карта на света.
Наскоро бе връчен поредният приз за Златната топка. Златна топка, която бе спечелена за седми път в кариерата на магнетичния офанзивен футболист на Пари Сен Жермен Лионел Меси.
Изящната аржентинска звезда за пръв път успя да триумфира в надпреварата Копа Америка, което автоматично му донесе адски много дивиденти за тазгодишната награда.
Самият формат и честотата на латиноамериканския шампионат в последните няколко години на континенталния шампионат на Южна Америка дори не понечвам да го коментирам. Безспорен факт е, че „гаучосите” триумфираха за първи път от 28 години в този шампионат. Нещо, което не се беше случвало за тях причинно следствено от съвремието Габриел Омар Батистута. По обясними за нас причини тогава Диего Армандо Марадона не е част от аржентинския национален отбор.
Именно по този начин и Салах коментира тазгодишното издание на Златната топка – „Нямам коментар, нямам коментар”.
На въпрос, зададен от журналист след дербито, спечелено срещу градския съперник Евертън, дали се надява да бъде по-високо ранкиран в листата идната година, краткият коментар на Салах беше: „Надявам се, никога не се знае”.
Салах бе поставен седми в крайното класиране. Това е събитие, донякъде логично, което не бе акцентирано от мнозина. През календарната 2021-а година нападателят на „червените” регистрира 37 гола и 14 асистенции за Ливърпул. Това е абсолютен факт без да броим изявите на египтянина за националния отбор на страната си, които всъщност не са особено впечатляващи през изтичащата вече година поради отмяната за Купата на африканските нации поради пандемията от коронавирус, обхванала целия свят.
Именно това никога незнаене за класирането на състезателите от френското издание France Football, за което лично за себе си изпитвам огромно уважение и няма как да е друго, остава яростното съмнение покрай формата, в който протича и се избира бъдещият носител. По заслуги за футбола ли е? Ако да, то наистина би следвало Лионел Меси и Кристиано Роналдо да получават редовно Златната топка. Дори по два пъти на година, на полугодие, ако искате. Отминаха обаче две години от последното провеждане на бляскавото събитие.
Две години, през които повече от 500 дни нападателят на Байерн Мюнхен Роберт Левандовски категорично бе на върха във футболната индивидуалност. Придържайки се към мнението си, че тази награда не е по заслуги – полякът не би следвало да я вземе заради „слабите си” (бел. ред – изрично е в качички) мачове в последната една календарна година. Лева просто не спира да чупи рекорди и да вкарва голове...
„Просто най-добрият”. Да, с това заглавие излезе авторитетното издание на Eurosport в дигитален вариант за головата машина, която носи фланелката на Байерн Мюнхен. Полякът записа 38 гола в 30 мача в Бундеслигата и се отчете с попадения на всеки 66 минути в изигран мач в местния шампионат. В допълнение той спечели титлата на Германия и Суперкупата на страната. Според избирателите - не заслужава.
Задавам въпрос. Докога Златната топка ще се цени по различни удобни критерии? Докога ще е удобно най-ценният приз в индивидуален план във футболната игра да бъде разискван по толкова самовластен начин от определени орди, свързани с най-гледания спорт на планетата по една или друга причина?
И къде е ролята на безукорното и адекватното мислене по казуса „Златна топка” А задкулисието? Но за това не се пита…
8Коментара