Пред камерата на предаването "Код Спорт" по ТВ+ в швейцарските Алпи застана великият Марио Кемпес. Световен шампион и носител на "Златната обувка" от финалния турнир на мондиала през 1978 година. Един от най-ювелирните голмайстори, които някога сме виждали. Кариерата му стартира в аржентинския Росарио, а по-късно стана легенда на Валенсия. В испанския тим записа 188 мача и 116 гола - постижение, на което биха завидели днес дори Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Играл е още в Ривър Плейт, както и в три клуба в Австрия. Накрая завърши кариерата си екзотично в Индонезия.Най-звездният му миг е Мондиал‘78. Там вкарва 6 гола в 3 мача, включително два във финала между Аржентина и Холандия. На снежния Мондиал в Ароза Кемпес изведе световните звезди до първа титла на сняг и отново във финал срещу "лалетата".

- Сеньор Кемпес, случвало ли ви се е да играете толкова високо в планината и то на сняг?

- (Смее се)... Истина е, че като се замисля май на толкова високо съм играл само в Боливия. Там  гостувахме с националния отбор на Аржентина. Спомням си специално една квалификация за световното първенство през 1974 г. На сняг обаче реално не съм играл като изключим все пак някоя и друга среща от австрийското първенство. Като се има предвид моята възраст, определено не ми беше лесно да играя в Ароза.

- Какво е да си част от Световния отбор на снежния мондиал?

- Отдавна не бях усещал подобна радост. Истинска чест е да ме повикат за подобен спектакъл след толкова много години. Не знам какво точно можах да покажа в момента, но със сигурност всички се забавлявахме. Все пак не става въпрос за официален мач на живот и смърт, а просто за едно шоу за гостите и най-вече за нас, играчите. Прекарахме си добре.

- Вие сте един от големите герои на мондиалите. Колко различен бе футболът, когато вие станахте световен шампион?

- Нормално е да има промени. Все пак мина толкова много време. Около играта навлязоха нови технологии. Футболът обаче си е все същият – единадесет срещу единадесет. Винаги ще има играчи, които владеят техниката и други, които са добри в опазването им.  Футболът, слава Богу, не се променя, а се променят най-вече нещата около него.

- Какво е усещането да станеш номер едно в света в собствената родина и пред собствената си публика?

- Наистина това преживяване е нещо много красиво, нещо много специално. Спомен за цял живот. Невъзможно е да се опише какво чувства човек в такъв момент. Да играеш на финали на световно първенство в собствената си страна и след това да го спечелиш е безценно. А да видиш неописуемата радост, която си донесъл на сънародниците си, е наистина нещо, което остава за цял живот.

- На Мондиал‘78 вкарахте шест гола в три мача. Кой от тях беше най-красивият?

- Красив гол? Може би най-ефектно беше попадението, което забих на Полша. Първият гол с глава. Харесвам и другите, които вкарах, разбира се.

- Имаше ли страх, че силният холандски отбор може да ви победи точно в Буенос Айрес?

- Разбира се. Имаха много силен тим и можеха да ни надвият. Но на това световно за разлика от предишното, Йохан Кройф отказа да играе. Независимо от отсъствието му обаче отборът им беше отличен. Просто на два мондиала поред не успяха и останаха със среброто, защото във финалите имаха трудната задача да се изправят срещу отборите-домакини. Срещу нас и преди това през 1974 година срещу Германия.

- Кой беше най-трудният мач на Аржентина на мондиала?

- За мен най-труден се оказа първият ни мач - срещу Унгария. Най-вече заради напрежението и  невероятния натиск върху нас. Беше много тежко и доста ни костваше да измъкнем победата. След това нещата бяха по-спокойни. Не казвам, че ни е било лесно. В никакъв случай. Просто можехме да играем малко по-спокойно в следващите срещи.  

- Вие вкарахте шест гола, но направихте и дузпа за игра с ръка. Можеше ли да е фатална тя срещу Полша?

- Разигра се интересна ситуация. Нямах друг вариант, защото бях последна преграда на гол линията. Положението пред вратата стана толкова бързо, че дори нямах време да мисля. Реших, че това ще е най-правилното решение за отбора и не допуснах да ни вкарат.

- Как празнувахте световната титла?

- Както се полага. Такъв триумф не се постига всяка година. Някои от съотборниците ми тогава повториха успеха по-късно, но други не успяхме. Радостта беше неописуема. Чест е да играеш за страната си, но да побеждаваш и да поднесеш титлата на публиката, е велико усещане.

- Колко дни Буенос Айрес не спа?

- Не само Буенос Айрес, а цяла Аржентина не спа няколко дни подред. Беше един безкраен празник. Много красив спомен.

- Когато играе Аржентина, има ли разделение между феновете на Бока Хуниорс и Ривър Плейт?

- Не! Бока Хуниорс и Ривър Плейт са двата ни най-големи клуба и между тях има наистина много голямо съперничество. То обаче никога не се е прехвърляло в аржентинския национален отбор. Може да си предан до смърт на клубния си тим, но когато защитаваш цветовете на своята страна, всичко остава на заден план.

- Кои бяха най-силните ви съотборници и съперници на световното първенство?

- Аржентина беше сплотен отбор и имахме много натрупан опит. Знаехме, че не е важно кой от нас индивидуално ще бъде най-добрият, а че трябва да бъдем сплотени като група. Холандия беше най-коравият ни съперник. Те направиха много силен мач и имаха наистина добри положения за гол. За наше щастие обаче не успяха да ги вкарат, а ние използвахме нашите възможности.     

- Вие сте един от тримата в историята, спечелили две награди на един Мондиал – трофей за голмайстор и трофей за най-добър играч. Знаете ли кои са другите двама?

- Единият е Паоло Роси, но другия... Не се сещам. Знам, че сме трима, но в момента не мога да се сетя. Единият със сигурност е Паоло Роси.

- Бразилецът Гаринча.

- Да! Гаринча. Точно така! Един италианец, един бразилец и един аржентинец.

- Какво е да се играе заедно с Диего Марадона?

- Да бъдем заедно с него на терена винаги беше истински спектакъл. Никога никой от нас не знаеше накъде ще тръгне в атака, но и ... съперниците не знаеха. А повечето пъти нещата свършваха с гол, така че никой нямаше проблем с това. Беше щастие за мен да имам честта да играя рамо до рамо с него. 

- Какъв човек е Диего извън терена?

- Не можах да го опозная толкова добре извън терена. Не го и познавам като човек и не знам дали е добър или лош. За съжаление наистина нямах възможността да общувам с него.

- Добре ли се справя като треньор?

- Мисля, че добре. Виждам, че пази връзките си с хората от националния отбор, но наистина е много различно да водиш клуб и да водиш националния тим на Аржентина.

- Поддържате ли приятелски отношения? Иска ли ви съвети?

- Не. Не поддържаме връзки и в никакъв случай не ми е искал съвети. Отношенията ни винаги са били само професионални на терена.

- Кой е по-голям футболист – Диего Марадона или Лионел Меси?

- Какъвто и да е отговорът, винаги ще остане удоволствието от това, че и двамата са аржентинци. Единият направи нещата, които се очакваха от него и успя да доведе отбора да световната титла, а Меси не успя да го направи, но независимо от това той също е велик играч.

- Защо Меси не успява да спечели голям трофей с Аржентина?

- Това няма значение за мен. За нас той е най-добрият играч в света днес и през последните десетина години. Това, че не печели титла с Аржентина не го прави нито по-добър, нито по-слаб играч.

- Има ли по-добър голмайстор в света от Меси?

- В момента не мисля. Бяха с много изравнени сили с Кристиано Роналдо, но за мен Меси е по-добрият от двамата.

- В историята много пъти са правени анкети кой е по-голям между Марадона и Пеле. Какво е вашето мнение?

- От това време са минали толкова много години. Пеле е на върха през 70-те, а Марадона през 80-те години. Не мисля, че могат да се сравняват футболисти от различни поколения. Всеки един от тях двамата е бил най-големият на своето време. 

- Днешният футбол е коренно различен. Кое първенство гледате с най-голямо удоволствие?

- Няколко са. На първо място е Примера дивисион, но в последно време като че ли много качество се натрупва и в английския шампионат. Освен, че там събраха много добри играчи, преимуществото на тяхното първенство е, че всеки отбор може да победи всеки съперник. Жестока конкуренция, в която силите са много изравнени и това винаги води до зрелище.

- Какво мислите за системата ВАР?

- Мнението ми е положително. Понякога резултатите са добри, понякога не толкова, но със сигурност е крачка напред. И да – смятам, че във времето след подобрение на приложението ѝ системата ще става все по-успешна.

- Вие как започнахте с футбола?

- Както всички в Аржентина. Много малък. И разбира се - на улицата. Там бе най-добрата школа. Когато човек успее да се приспособи и да изпъкне там, след това нещата стават по-лесни.

- Тренирал ли сте друг спорт?

- В училище пробвах много неща, но когато започнах с футболните тренировки оставих всичко останало.

- Винаги ли сте бил нападател?

- Да. Винаги в атака. Или нападател, или полузащитник.

- Какво е най-важното за един голмайстор – да има инстинкт или това се учи с тренировки?

- Тренировките са задължителни. Само чрез тях талантът може да се развива. Да търси възможностите и късмета си. Не трябва да се оставя нищо на превратностите на съдбата и да се предоверява на таланта и дарбата си. Разбира се, когато има вроден инстинкт, нещата стават по-лесно.

- Вие сте една от най-големите легенди на Валенсия. Как се стигна до трансфера ви в Испания от Росарио?

- Беше интересна история. Пратиха човек да говори с мен дали искам да прескоча от другата страна на ... Голямата локва. Разбрах, че това е страхотна възможност за кариерата ми и приех. Отидох във Валенсия и там всичко беше прекрасно.

- Къде вкарвахте по-лесно голове – в Аржентина или в Испания?

- Головете се вкарват трудно винаги. Навсякъде.

- Спечелихте три трофея с Валенсия – Купата на краля, КНК и Купата на УЕФА. Кой най-много цените?

- Обичам си ги много и трите трофея. Разбира се, първата купа е тази, която винаги се помни най-дълго.

- На световното първенство през 1978 година бяхте единственият легионер в състава на Аржентина. Тогава малко аржентинци ли играеха в чужбина?

- Да. Сега изглежда странно, но тогава наистина бе така. А днес нещата са много променени. Точно обратното е. Практически почти всички играчи в националния отбор играят в чужбина. Такива са времената. Важното е отборът да е силен и да върви напред. 

- Никога ли не ви поискаха Барселона или Реал?

- След световното имаше интерес. И то голям. Но това е вече в миналото.

- Имал ли сте оферти от отбори от други европейски първенства?

- Да. От много отбори от цяла Европа.

- Защо се върнахте само за един сезон в Ривър Плейт?

- Имах контузия и там бях сигурен, че ще се възстановя по-добре. Оправих се и се върнах във Валенсия.

- Какво е да се играе в "Ел Суперкласико" срещу Бока Хуниорс?

- Това са едни от най-вълнуващите и незабравими мачове в кариерата ми. Всичко в страната замира и всички погледи са отправени към това, което се случва на терена.

- Имате ли голове в него?

- Да, доста.

- Останахте само един сезон в Аржентина и се върнахте във Валенсия. И пак вкарахте много голове. Различно ли беше?

- Различно беше, защото не ми вървеше толкова, колкото по време на първия ми престой там. Успях обаче да се справя и продължих да се наслаждавам на футбола. 

- В края на кариерата си играхте в Швейцария, Австрия и Чили. Как се чувствахте в тези страни?

- Посрещнаха ме добре, но вече бях натрупал доста годинки. Нямаше я младостта, но въпреки това продължих да се радвам на футбола и живота.

- Кой беше най-големият голмайстор по ваше време?

- Много бяха. Страшно много.

- На световното първенство в Мексико през 1986 г. Аржентина победи България. Вие срещал ли сте български съперници?

- Признавам си, че не си спомням. Беше преди толкова много време. Сигурен съм обаче, че съм играл срещу българи.

- С Христо Стоичков сте ставали голмайстори на световни първенства. Какво мислите за него?

- Един от тези играчи, които винаги ще се помнят. Гледал съм го на световни първенства и когато играеше за Барселона. Истинска легенда с огромен хъс за победа.

- Помните ли, че с Валенсия загубихте от ЦСКА в София?

- Много мачове съм загубил и разбира се не помня всичките имена на отборите, от които съм губил. Предпочитам да помня победите.

- На реванша във Валенсия вкарахте гол за победата с 4:1.

- Така ли? (Смее се) Тогава никой в Испания не се учудваше, че точно аз съм вкарал гол. Обичах да вкарвам за Валенсия и да радвам публиката. Признавам си, че не помня тези мачове с ЦСКА, но истината е, че редовно вкарвах.  

- Знаете ли, че след вас във Валенсия имаше един голям български голмайстор?

- Любо Пенев. Да. Спомням си, че бях във Валенсия по времето, в което той играеше там. Като играч беше добър, после опита като треньор, но там не му провървя. Беше един от хората, които оставиха следа в клуба. 

- Кои български футболисти най-много цените?

- Истината е, че нямах възможност да играя срещу много български отбори, за да мога да опозная някой от играчите ви. Не си спомням да съм играл и срещу националния ви отбор.

- Опитахте да работите като треньор, но само за период от 7 години. Защо се отказахте?

- Истината е, че се отказах, защото излезе по-добра възможност, но като цяло мисля, че се справих добре.

- Кой е треньорът, който най-много е повлиял върху кариерата ви?

- Не мога да отлича никого, но мога да кажа, че съм взел много положителни неща от всеки един от тях.

- Знаете ли точно колко гола сте вкарал в кариерата ви?

- Не. (Смее се) Нито съм ги следил, нито съм ги броил. Сигурно са много.

- Кой най-много си обичате?

- Когато вкарваш е може би най-красивият момент във футбола. Отбелязал съм наистина много попадения и всичките са ми донесли радост. Може би някои от тях са били по-важни, защото са носели победата или са били вкарани във важен мач, но аз съм се радвал като дете на всички до един.