Последните месеци бяха белязани от редица странности по отношение на периода на провеждане на повечето спортни събития, не на последно място това важи и за световния футбол. Първенствата на Стария континент масово завършиха чак в края на юли, докато Шампионската лига и Лига Европа – двата най-престижни европейски клубни турнира се проточиха чак до края на август.
Непременно, това забави и едно от най-очакваните събития на всяко футболно лято – периодът, в който трансферният прозорец е отворен. Както се оказва обаче това не е единствената промяна в динамиките на пазарите за футболисти през това лято. Промените са в няколко аспекта.
Ниската трансферна активност и мудността на сделките
Трансферният прозорец на много места вече ще е отворен чак до началото на месец октомври, за да се компенсира огромното отлагане. Въпреки това, даже и по новия „график“ на сделките, клубовете из Европа са необичайно тихи и разпокъсани в плановете си.
Сериозна причина тук играе огромната несигурност около датите на започването на шампионатите в някои държави. Редица европейски първенства започват със сериозно закъснение, а някои големи такива, като италианската Серия А, още дори нямат официална дата за започването си.
При липсата на своевременно решение за започването на такъв голям шампионат като този на Апенините, динамиките из цяла Европа по отношение на трансферите също страдат.
Големите клубове, с изключение на няколко изключения като Челси, масово все още са в много начален етап на реализация на плановете си за лятото. А без големи движения на грандовете, които преразпределят финансовите богатства сред малките клубове, то и движенията сред средната и ниската класа тимове неимоверно са в застой. В идните седмици това вероятно ще се промени, но малкото значителни сделки на този етап е показателен за странната атмосфера из целия футболен свят.
Свиването на бюджетите дори на най-богатите
Идваме на най-ключовата аномалия. Нанесените щети от 3-месечния стоп на футбола, че и от последващото му половинчато подновяване, без публика, прави клубовете далеч по-предпазливи при плащането на гигантски суми за играчи.
Само трябва да се сетим за многоседмичните спекулации за евентуален трансфер на Джейдън Санчо в състава на Манчестър Юнайтед. Цената на англичанина не беше свалена, а дори и най-богатият клуб в света не пожела да се прости със 100 милиона паунда, въпреки че става въпрос за един от най-добрите младоци в света.
Реал Мадрид тушира амбициите си за подписите на Ерлинг Холанд и Килиан Мбапе още през това лято и намеците от „Бернабеу“ са, че сериозни трансфери няма да има. Барселона пък трябва да разчиства сериозен брой играчи, преди да може да си позволи входящи попълнения.
Клубове като Челси са изключение, но генералната идея остава – богатите се затрудняват да угодят на високите суми за играчи от клубовете, които са една или две черги по-ниско в йерархията. Прогнозите за повече наемни сделки и опити за всевъзможни уговорки изглеждат достоверни. Сериозни пари отново ще се харчат, но далеч от стандартите на предишните лета.
Кой е големият бенефициент от това?
Именно клубовете от средна и малко над средна класа. Настоящото лято ни предоставя възможност картинка на един футболен свят, в който много тимове ще успеят да запазят поне за година отгоре своите звезди, които в противен случай щяха да бъдат обрани от грандовете.
Дали това ще изравни поне малко силите за идната кампания? Трудно е да се каже с голяма убедителност на този етап, но безспорно логиката сочи натам. Джейдън Санчо, Джак Грийлиш и редица други играчи изглежда, че останат в сегашните си отбори, въпреки че болшинството от гиганти на европейски футбол преследва подписа им.
Спорно е дали непременно това ще скъси дистанцията, но ми изглежда, че грандовете ще трябва да се потят сериозни, за да печелят срещи, които иначе биха били считани за доста по-лесни победи, ако звездите на по-малките клубове вече бяха разпродадени.
Малко ще е двулично да се говори за някакъв позитив от пандемията, с оглед на сериозните финансови загуби, претърпявани от всички големи компании във футбола. По-голямата конкурентноспособност обаче може да е именно единствената полза, макар и вероятно с временен ефект.
Коментирай