Повечето клиенти не разпознават атлетичния, добре облечен мъж, който обикаля в Tuts Bakery and Cafe в Пало Алто, Калифорния, събирайки използвани чаши и мръсни чинии.

Защо да го разпознаят? И какво би правил той там?

Влизат в заведението и си избират нещо за хапване.

46-годишния Хакан Шукур е сред най-известните турски спортисти, сред най-популярните турски футболисти, герой от Мондиал и звезда от европейските футболни терени. Той насочи славата си към политическа кариера и бе избран в турския парламент.

Така започва обширна статия на журналиста Джон Брънч за американското издание The New York Times за бившата футболна суперзвезда на Турция Хакан Шукур.

И продължава:

Как Хакан Шукур се озовава в американския град Пало Алто, чудейки се дали един ден ще може да се прибере в дома си, дали децата му ще видят родителите си да остаряват, дали страната му го приеме отново.

„Това е родината ми, обичам хората там. Независимо, че идеята им за мен е манипулирана от контролираните медии”, разказва Шукур и добавя: „Може би в бъдеще ще се върнем там.”

Английският език на бившия футболист е добър и се подобрява още повече, но когато разговорът става сериозен, Шукур започва изречение на английски и го довършва на турски.

Това е първото му интервю, откакто напуска Турция през 2015-а година, почти година преди преврата срещу президента Реджеп Ердоган, който е негов бивш приятел и политически съратник.

Шукур и семейството му вече са напуснали страната, усещайки как се развива политическата обстановка. Но връзките, славата и богатството го превръщат в мишена на властта.

Издадена е заповед за ареста на Хакан Шукур, а баща му е вкаран в затвора за близо година. Шукур, чието име е известно на всеки турчин, споделя, че къщите му, бизнесът и банковите му сметки са иззети от правителството.

В Турция се съобщава, че Хакан Шукур се крие в САЩ, а приятелите му казват, че трябва да се върне и да се опита да възстанови имуществото си, но само, ако публично подкрепи Ердоган и турското правителство.

„Можех да имам доста добър живот и да стана министър, ако бях играл по техните правила, ако бях казал каквото искат. Но сега продавам кафе”, казва Шукур.

„Но тъмнината не трае вечно. Вярвам, че един ден светлината ще се върне”, добавя бившата футболна звезда.

В Турция Хакан Шукур би бил носен на ръце от феновете. Сега в Пало Алто никой не му обръща внимание...

В миналото Шукур остава водещият голмайстор за турския национален отбор с 51 гола. Най-известният му гол е на Световното през 2002-а година в 11-ата секунда на мача с Република Корея.

След края на състезателната си кариера Шукур навлиза в политиката и членува в партията на Реджеп Ердоган.

Той също така е последовател на турския проповедник Фетхулах Гюлен, който близо 20 години живее в САЩ. Ердоган обвини точно Гюлен за неуспешния преврат. Шукур се превръща в един от новите врагове на правителството.

„След като напунах парламента започнаха административните проблеми за бизнеса ми. Каквото и да исках да направя, винаги имаше пречки. Мислех, че е временно. Исках да изчистя главата си и да видя нови възможности”, коментира Хакан Шукур.

През есента на 2015-а Шукур заминава за Пало Алто, Калифорния, където има приятели. Купува дял от заведение, което негов приятел открива и взима семейството си със себе си.

„Исках да съм свободен, независим човек. Исках децата ми да срещнат различни хора, да научат нови неща”, добавя Шукур.

Бившият футболист признава, че е извадил по-голям късмет, отколкото много други хора в Турция, които нямат възможност да обявят възгледите си или са арестувани.

Споделя, че наскоро говорил със свой приятел от Турция – популярна медийна личност и двамата коментирали колко зле са нещата, а след това видял интервю на този човек, в което той хвали правителството.

„После той ми каза – Какво друго мога да кажа тук? Дори смята, че ако си мълча, ще мога да се върна в Турция и нищо няма да ми направят”, разкрива Хакан Шукур.

„Има хиляди, хиляди хора, които живеят в такава обстановка. Би било егоистично да защитавам собствените си права. Така бих загубил самоуважението си”, казва Шукур.

Шукур и семейството му говорят с неговите родители през FaceTime.

77-годишният му баща е пуснат от затвора, но е болен от рак. Майка му благодари на Бог, че хората са измислили телефона, за да може да види лицето на сина си.

„Миналия петък баща ми каза на сина ми, че му липсва и иска да го прегърне. Синът ми заплака, баща ми също и така всички заплакахме. Знам, че много хора в САЩ преживяват същото. Не могат да видят и прегърнат близките си”, добавя тъжно Хакан Шукур.

Сега бившата турска суперзвезда гледа на себе си като имигрант, който се опитва да реализира собствената си американска мечта. Визата му изтича през 2020-а, кандидатствал е за „зелена карта” за себе си и семейството си. Дългосрочният му план е не да ръководи кафене, а да е треньор и да създаде спортна академия, както смята, че би направил, ако живееше в Турция.

„Имам няколко инвеститора, но хората се страхуват да са близо до мен. Но пък аз съм отворен да работя и с американски инвеститори и личности от спортния свят”, разкрива Хакан Шукур.

Както повечето му клиенти и съседите му не знаят кой е той или – кой е бил.

„Един съсед дойде в пекарната, а тогава имаше няколко човека, които искаха да се снимат с мен. Попита ме защо ме снимат, та ти не съм толкова красив, ми каза той”, споделя с усмивка Шукур забавната случка за финал.