Едсон Арантес до Нашименто. Или, както цял свят го познава – Пеле. Днес той празнува 79-я си рожден ден. Бразилецът е роден на 23 октомври 1940 година в Треш Корасоеш, югоизточна Бразилия.

Още на 15-годишна възраст започва да играе за местния Сантош, а на 16 вече е и национал на страната си.

Само 2 години по-късно вече е световен шампион, след като Бразилия печели мондиала през 1958 година в Швеция срещу домакините в най-резултатния финал на световно първенство – 5:2. В него самият Пеле вкарва 2 гола. По това време той е най-младият играч (17 години), участвал на световен шампионат, както и най-младият автор на хеттрик (срещу Франция на 1/2-финал). Приключва турнира с шест попадения в 4 мача след голмайстора на форума – Жюст Фонтен, който забива колосалните 13!

4 години по-късно в Чили, Бразилия защитава титлата си след успех срещу Чехословакия на финала с 3:1. Там обаче Пеле изиграва само 2 мача, след като във втория се контузва сериозно след опит за далечен изстрел във втория двубой от груповата фаза срещу бъдещия им съперник на финала – Чехословакия. Все пак легендарната десятка завършва мондиала с гол и асистенция.

На шампионата в Англия през 1966 година бразилците отпадат в груповата фаза след само 3 изиграни мача. Кошмарът за тях е пълен, след като Пеле е контузен в първия двубой от груповата фаза срещу не кого да е, а България. Той все пак успява да се разпише в срещата от пряк свободен удар, с което се превръща в първия футболист, вкарал гол на три световни първенства. Травмата му обаче не му позволява да играе срещу Унгария и световните шампиони губят. В последния мач южноамериканците се изправят срещу Португалия. Нападателят е вдигнат на крака, за да помогне на отбора си в критичната ситуация, в която са изпаднали. „Мореплавателите“ обаче имат ясен план и не престават да го фаулират през целия мач, като най-деен в това е защитникът - Жоао Мораиш, който го контузва, но съдията Джордж Маккейб не му показва червен картон. Това решение се счита за едно от най-скандалните и най-дискусионните в цялата история на световните шампионати. Перлата на „Селесао“ е принуден, накуцвайки да довърши мача, тъй като по това време е нямало смени. Сблъсъкът приключва 3:1 за португалците, а Пеле заявява, че повече няма да играе на световно първенство. Решение, което впоследствие променя.

3 години след това той е повикан отново в националния отбор за квалификациите за мондиала в Мексико през 1970 година. Първоначално той отказва, но впоследствие размисля и се завръща. В крайна сметка играе в 6 двубоя и забива 6 гола.

Предстоящото световно се очертава като последното за него, а в състава има доста промени, спрямо този от Англия. Ключови фигури като Гаринча, Нилтон Сантош, Валдир Перейра, Джалма Сантош и Жилмар са се отказали. Въпреки това отборът е изграден от фантастична сплав, където блестят имената на Ривелиньо, Жаирзиньо, Гершон, Карлос Алберто Торес, Тостао, Клодоалдо и самият Пеле. Според някои хора това е най-великият отбор на всички времена.

Бразилците са безапелационни и вдигат третата си световна титла в историята след категорична победа над Италия с 4:1, където Пеле открива резултата, с което се превръща в автора на гол №100 за „Селесао“ на световни шампионати. След попадението той се хвърля в ръцете на Жаирзиньо, а мигът е уловен от хилядите фотографи и се превръща в един от най-емблематичните моменти в историята на мондиалите. По-късно във финала асистира за третия гол, дело именно на Жаирзиньо и на четвъртия, вкаран от Карлос Алберто. Легендата се отчита общо с 4 попадения в Мексико, а по време на награждаването му е връчена и Златната топка за Играч на турнира.

Последният път, в който Едсон Арантес до Нашименто облича националната фланелка е в приятелска среща на 18 юли 1971 година срещу Югославия в Рио де Жанейро. Мачът завършва 2:2, а при излизането му от игра, Пеле прави почетна обиколка около „Маракана“ пред 138 575 души, в знак на благодарност към целия бразилски народ за дългогодишната подкрепа и безпрекословна любов, която му дават.

На клубно ниво играе основно за Сантош между 1956 и 1974 година. Изиграва 638 мача и вкарва 619 гола. Едва в края на кариерата си решава да смени отбора и преминава в Ню Йорк Космос, където се подвизава 2 години (56 мача и 31 попадения) и окачва бутонките на стената през 1977 година.

За националния отбор дебютира 1957 и в рамките на 14 години се разписва 77 пъти в 92 двубоя.

Ако се прибавят неофициланите срещи, в които е играл, сметката му набъбва до 1281 гола в 1363 мача, което е ненадминат рекорд и до днес и фигурира в постиженията на Гинес.

През 1999 година е избран за Играч на века от Международната федерация за футболна история и статистика и е един от двамата с наградата на ФИФА за играч на века. Същата година бразилецът е удостоен и с приза на Международния олимпийски комитет за атлет на века.

През 2012 година имаше честта да участва в закриващата церемония на Летните олимпийски игри в Лондон, където знамето на Игрите бе предадено на следващия домакин, а именно Рио де Жанейро. Там той трябваше да бъде част от откриването и да донесе олимпийския огън на „Маракана“, но поради здравословни причини това не се случи. Все пак бразилецът е държал в ръцете си олимпийския факел. Това се случва в Атина през 2004 година.

На церемонията по връчването на Златната топка през 2014-а Пеле се превърна в първия и единствен до момента отказал се играч, който получава най-ценното индивидуално отличие за един футболист. Никога преди това в кариерата си не е бил награждаван индивидуално от ФИФА. По този начин световната футболна централа изказа възхищението си от изумителните три световни купи, за които той е допринесъл на бразилския народ.

През годините Пеле се е срещал с най-различни легенди на спорта, участвал е в благотворителни кампании, футболни церемонии, награждавал е различни спортисти със значими отличия и е най-големият посланик на футбола в глобален мащаб. Заветът му може да бъде описан в хиляди страници и стотици снимки, но въпреки това те никога няма да стигнат за почитателите на романтичния футбол от миналия век.