Абделхак Тури изживя своята мечта да бъде професионален футболист. Тя обаче траеше само 10 месеца. През лятото 20-годишният необикновен талант от Аякс получи сърдечен удар по време на контрола, заради който получи тежки мозъчни увреждания, без шансове за възстановяване. Никога повече Нури няма да може да дриблира, да празнува, да става сутрин.

Братът на Абделхак Алдеррахим пази спомена за своя малък брат, който според лекарите ще остане завинаги на легло, в сърцето си. Там той пази картината за момчето, което "заспива с бутонките на краката си" и което никога не се мисли за повече от другите заради таланта си, напротив, винаги помага на близки и непознати.

Още на 7 години Абделхак Нури, който е считан за един от най-големите таланти в Холандия, получава договор в прочутата академия на Аякс, откъдето са тръгнали някои от най-великите футболисти в историята като Йохан Кройф.

Апи, както го наричат приятелите, моментално показва заложбите, които могат да го направят много голям футболист. Може да подаде топката перфектно и през най-малката пролука, а притежава и куп трикове, с които сам преодолява съперниците си.

Високият 170 сантиметра Нури обаче остава здраво стъпил на земята. Дори и когато брат му го пита как е възможно да играе толкова добре, той отговаря: "Мога да играя и по-добре."

Логично големите европейски клубове започват да се интересуват от Нури, но той остава верен на Аякс и през септември 2016 получава шанса за първи път да играе за мъжкия отбор на гранда. И сега неговата фланелка стои в съблекалнята на първия тим, а бутонките му са под нея.

Колкото свързан с родния си клуб е, Нури е също толкова привързан и към хората от квартал Гойценфелд. Момчето от марокански произход винаги е искал да помогне на общността, в която живее. Той опитва да измъкне от криминалните дейности млади имигранти, плаща операции на болни и служи за истински пример в местното училище. На едва 20 години, Нури е човекът, когото всички в Гойценфелд молят за помощ.

Но от 8 юли това не е така. На този фатален ден брат му Алдеррахим вижте по телевизора как Абделхак припадна в 72-ата минута на контролата с Вердер Бремен по време на лагера в Австрия.

Първо няма големи притеснения. "После видях реакциите на играчите, които скриваха лицата си в ръцете и сърцето ми започна да тупти. Виждах само черно пред себе си, не знаех какво да направя."

Ужасяващата диагноза идва малко по-късно. При инфаркта мозъкът е останал без необходимия кислород за няколко дълги минути. Неговият брат "няма да бъде в състояние да тича, да върви или да разбира", са думите на лекарката, които Абдеррахим си спомня.

И въпреки че Нури все още лежи в болницата и състоянието му не се подобрява, все още семейството вярва в чудото. Въпросът 'Защо той? не се задава, споделя Абдеррахим: "Единствената мисъл е, че ни липсва. Това е нещото, което остава много тежко за нас."