През месец март българските фенове ще имат възможността да се докоснат до скандалната биография, издадена на български език благодарение на издателство Hybrid books. 

Във времена, в които играчи като Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Златан Ибрахимович диктуват правилата на футболните терени по света, едно име все още се титулува като създателя на тези правила. Гениалният виртуоз на коженото кълбо Диего Марадона продължава да стои на върха в множество класации за най-добрите футболисти в историята на великата игра. 

Кариерата му, увенчана със стотици мачове и поне още толкова скандали, се превръща в обект на изследване от страна на Джими Бърнс, дългогодишен кореспондент на „Файненшъл таймс“, „Би Би Си“ и „Икономист“. 

Бърнс се заема с тежката задача да разучи из основи живота на футболния гений, превръщайки написването на книгата в своеобразно пътуване между двете страни на Атлантика. След множество интервюта с играчи, треньори, мениджъри и дори лекари Бърнс издава „Марадона: Божията ръка“, която обхваща живота на Диего Марадона от родното гето в Буенос Айрес, преминава през периодите му на върхове в Наполи и Барселона и стига до терените на Съединените американски щати, където Марадона сензационно е изхвърлен от Световното първенство след положителен тест за наркотици.

Последващите изяви на  "Микеланджело на футбола“ пък са отразени в допълнителна глава, написана през 2019 г. от Джими Бърнс специално за българското издание на книгата.

Но дори алкохолът и кокаинът не успяват да смачкат Марадона, превръщайки личността му в култ за множество други млади футболни надежди и обикновени почитатели. 

За книгата самият дон Диего казва:
„Бърнс наистина се е побъркал. Онези, които са говорили за мен в „Божията ръка“, ще си имат истински неприятности. Не искам хора да се изказват в книга, която не говори добри неща за мен. Ако това са ми приятелите, бих предпочел да имам врагове.“

Думите на Марадона дават пълна гаранция за достоверността на твърденията в книгата, до която българските почитатели ще имат възможността да се докоснат в края на март. 

Луксозното издание ще бъде във вариант с твърди и с меки корици и ще бъде налично във всички книжарници в страната. 

А, ето и откъс от книгата, която ще ви потопи в атмосферата:

Има едно архивно видео на Диего Марадона, уловен върху филмовата лента малко след посещението му при Паладино – без грам колебание младият играч обявява какви са двете му амбиции в живота: да помогне на отбора си да спечели Купата на Лигата и да помогне на отбора си да спечели Световната купа. 

Марадона говори с неукия изказ на момче от бедняшките квартали. Кожата му е мургава, а косата му пада на грубовати къдрици върху лицето му. От момчето лъха чист атлетизъм и сурова енергия. 

Въпросният клип оцелява през годините, подобно на мемориал за един невинен и необуздан талант, но съществуването му освен това е и ранен пример за комерсиализацията на Марадона. По това време младият Диего вече е открит от аржентински телевизионен продуцент с дарба да забелязва малки гении. Марадона е помолен да демонстрира уменията си в едно популярно развлекателно телевизионно шоу, излъчвано всяка събота. Едната седмица му дават топка, другата – портокал, а третата – бутилка, и му казват да покаже на зрителите какво може да направи с всяко едно от трите неща. Със сръчността на цирково куче Марадона балансира играчките си на левия си крак за доста дълго време, като периодично ги подритва и ги развърта из въздуха. В неделите след това триковете му – главно тези с футболна топка – са показвани в почивката между полувремената на мачовете на основния отбор – „Архентинос Хуниорс“. Пред камерите Марадона изглежда естествено и публиката го обожава.

Понякога целият стадион реагира по-ентусиазирано при вида на тези интерлюдии, отколкото на самия мач. Така се случва например по време на срещата между „Архентинос Хуниорс“ и съперника им от Първа дивизия „Бока“ през юли 1970 година, когато Марадона е десетгодишен. Мачът започва скучновато, индивидуалната игра на нито един от играчите на двата отбора не блести с нищо, а екипната работа направо липсва. Когато прозвучава свирката на съдията, отбелязваща края на първото полувреме, на терена излиза момчето Марадона, очевидно твърдо решен да се възползва подобаващо от минутите, които са му предоставени. 

В перфектна имитация на по-възрастните той се затичва с топката, демонстрирайки съвършен контрол върху нея, бяга на зиг-заг във всички посоки и през цялото време деликатно прехвърля коженото кълбо от единия на другия си крак. След това спира и с пета качва топката на главата си, където я задържа с помощта на нежен, почти невидим наклон на врата си. Оставя кълбото да падне на земята, след което го поема на левия си крак, фалцира го отново и го задържа на гърдите си. Повтаря всеки трик поне дузина пъти, като от време на време се затичва, демонстрирайки великолепно ускорение по време на спринта. Неусетно идва моментът, в който играчите на двата отбора излизат от съблекалните на терена, затова съдията дава знак на момчето да си прибере топката и да напусне футболното поле. Но още преди реферът да свари да надуе свирката си, тълпата на стадиона избухва спонтанно. „Нека да остане, нека да остане!“, скандират феновете отново и отново ентусиазирано.  И малкият Марадона остава, но извън терена, в близост до пейките на резервите, за пръв път замисляйки се за естеството на този повелителен племенен зов, разнасящ се от трибуните.