Ленард Йохансон, който 17 години бе начело на УЕФА, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Години наред този човек бе един от най-могъщите фигури във футбола. Започна кариерата си като шеф в сравнително непретенциозния АИК (Солна). По-късно стана двигател на домакинството на финалите на европейското първенство в родната му Швеция, а впоследствие оглави и Европейската футболна централа.

Той е и „бащата“ на най-атрактивния и силен клубен турнир Шампионска лига. Йохансон дойде в България за световната квалификация България – Швеция. Не за първи път бе в София, но за първи път по покана на Българския футболен съюз.

- Добре дошъл в България, г-н Йохансон! Бяхте на трибуните на световната квалификация България – Швеция. Вашият коментар за мача?

- Първо много ви благодаря за топлото посрещане. Наистина се чувствам добре дошъл. Имах възможност да отида до вашия Рилски манастир. Това беше едно чудесно преживяване. Видях нещо много красиво. Що се отнася за мача, ще започна от малко по-далече. Нашите държави си приличат. Нямаме възможност да привличаме в първенствата ни големи футболисти. Затова и нямаме много силни отбори на терена. Но понякога успяваме да се справим с големите. Например ние победихме Франция и излязохме на първо място в групата, но сега в София заслужено загубихме. Успехът ви беше на мястото си. Изковахте го.

- Знаете ли, че България не беше побеждавала Швеция от половин век?

- Да, знам този факт. Аз си спомням най-добре световното първенство в Щатите. Тогава ние ви бихме с 4:0 в малкия финал.

- Как виждате крайното класиране в нашата група?

- Мисля, че Франция ще е на първо място. Много трудно някой може да измести този съперник. И все пак, очаквам Швеция и България да са веднага след това. Надявам се, че моята страна ще се класира за световното първенство. Футболът ни, както и вашият, има нужда от такова постижение. За съжаление три отбора няма как да отидат.

- Много години вие бяхте един от могъщите личности в световния футбол. Как живеете сега извън играта?

- Аз не живея извън футбола. Аз живея с футбола. Но остарявам, както виждате. Трябва да приема, че преди нещата бяха по-добри за мен. Но от гледна точка на футбола, той никога не е бил на толкова високо ниво. Националните отбори отдавна не са изглеждали толкова силни. Футболът в Европа е по-жив от всякога. А Старият континент диктува тенденциите в играта. Ние сме водещата организация в сравнение с тези в Южна и Северна Америка.

- Колко мача гледате по телевизията и колко често сте на стадиона, както беше в България?

- Гледам всичко от спорта, което дават по телевизията. Въпреки че съм на години, обичам да ходя да гледам футболните мачове на стадиона. Така получавам много по-добри впечатления. Искам да се огледам, сам да си анализирам двубоя. А освен това вие, хората от медиите, се радвате да ме видите и да ме попитате нещо. И сега ще ви повторя – в мача България – Швеция вие бяхте определено по-добрият отбор. Нашият тим не се представи на нивото, което искаме да го виждаме у дома.

- Следите ли всеки мач на шведския национален отбор?

- Да, абсолютно всеки. Не мога да пътувам на всеки, както дойдох в София. Но желанието ми е да не пропускам нито минута. Все пак на живо е много по-добре.

- Давате ли съвети на вашите наследници – президента на федерацията, треньорите, футболистите?

- Имал съм много роли във футбола и когато ме питат за нещо – отговарям искрено. Започнах преди много години в един малък отбор, после отидох в АИК, един от най-старите шведски клубове. След това станах президент на футболната лига, после на футболния съюз. Накрая в продължение на близо 20 години бях президент на УЕФА. Научих много. Научих как да печеля, но и как да губя.

- Вие сте бащата на най-атрактивния футболен турнир в историята Шампионската лига. Как се промени той в продължение на 25 години?

- Турнирът еволюира наистина много. В началото имаше много проблеми още в процеса на създаването на проекта. ФИФА не вярваше в Шампионската лига. Не искаше да се развие един голям клубен турнир. Във ФИФА желаеха само да има силни национални отбори. Но ние видяхме възможността да изградим нещо ново. Не само мощно финансово, но и мощно от спортно-техническа гледна точка. Какво по-хубаво от това най-добрите европейски отбори да играят в един общ турнир? Сега, 25 години по-късно, ситуацията се е променила драстично. В Шампионската лига има невероятно много пари. Един срещу друг всяка седмица се срещат най-добрите отбори, в които играят най-класните футболисти. И това всяка година. Няма как да не съм доволен, че създадохме Шампионската лига. Малко или много тя остави на заден план националните отбори. Погледнете най-добрите футболисти. Те мислят първо за мача си в Шампионската лига, а след това за квалификациите.

- Помните ли как решихте да промените бившия турнир на европейските шампиони в Шампионска лига? Някой даде ли ви съвет или беше ваша идея?

- Беше основно моя идея, която бях споделил с най-близките ми хора в УЕФА. Говорихме си много. По онова време финансовата ситуация на клубовете и на УЕФА не беше много добра. Ние намерихме решение, чрез което и двете страни да са доволни и да изкарват много пари. И освен това да впечатляват феновете. Смея да твърдя - направихме го с огромен успех! Убеден съм, че не можете да си представите колко много пари има в Шампионската лига. Това лято бяха платени толкова много милиони за трансфери. Това са парите от Шампионската лига, която израсна до сегашното си високо ниво.

- Но не мислите ли, че Шампионската лига отвори огромна дупка между най-големите клубове в Европа и по-малките, каквито са българските и шведските?

- Да, абсолютно сте прави, че е така. Но какъвто и турнир да се създаде, тази дупка винаги ще съществува. И винаги ще е такава. Големите винаги изяждат тортата, а за другите остава да се надяват, че един ден и те ще стигнат до някое парче.

- Мислите ли, че има истински финансов феърплей във футбола?

- Не, не мисля, че има. Докато властваше вече бившият президент на ФИФА и моят наследник в УЕФА, футболът нямаше шанс да е честна игра.

- А смятате ли, че е честно отбори, които не са станали шампиони на страните си, да участват в Шампионската лига?

- Мисля, че най-добрите отбори трябва да играят в този турнир. Погледнете последните финали. Те са наистина между най-силните тимове през сезона. Там са все Байерн (Мюнхен), Манчестър Юнайтед, Барселона, Реал (Мадрид). Каквато и система да приложим, тези отбори винаги ще са там. Те са най-добрите. Винаги ще оформят финалната фаза на турнира. Разбира се, че ми се е искало да намеря решение, с което и моята родина да има наистина реална възможност да се класира. И да, шансът го има. Ето, ние имаме един отбор - Малмьо. Той никога не е стигал до финала, но е заработил толкова много пари, че от тях печели и шведската лига всяка година. Това са пари от Шампионската лига. Има възможност да си позволи играчи от Аржентина, от Африка или от Венецуела. Тази ситуация не се променя.

- Вие говорите за трансферите на Малмьо. Но как ще коментирате тези на Неймар от Барса в Пари Сен Жермен, на Осман Дембеле от Борусия (Дортмунд) в Барселона? Това изглеждат невероятни пари. Не е ли лудост?

- Това е ситуацията на пазара. Докато има хора, които са готови да плащат такива огромни суми, трябва да го приемаме. Не ми харесва, но го приемам. Може би във времето ще се появи и някой много умен човек, който да промени това, което наричате лудост.

- Добре ли е за футбола, че се появиха собственици като арабски шейхове и руски олигарси? Те дават невероятни пари и може би убиват останалите…

- Този процес се развива от доста дълго време. Много по-голям проблем е корупцията, която има и във ФИФА, и в УЕФА. След това идват спонсорите и телевизионните канали, които дават огромни пари. Каквато и система да използвате, ще ви повторя – накрая на първите места ще са Байерн, Манчестър Юнайтед, Реал и Барселона. Те винаги ще са на върха.

- Кое смятате за по-голям ваш успех – създаването на Шампионската лига или спечелването от Швеция на домакинството на Евро‘92?

- Това са съвсем различни неща. В онези години, когато взехме домакинството, нямаше почти никакви пари във футбола. И  телевизиите изобщо не даваха големи средства. В този период, около еврофиналите в Швеция, идеята как да се печелят повече пари започна да придобива реални очертания. Отново в Швеция, на световното през 1958-ма, благодарение на Пеле и Гаринча се роди съвременният футбол. Радвам се, че стана така. Днес най-голямата звезда на футбола е португалецът Кристиано Роналдо. А и нашият Златан Ибрахимович бих казал. И двамата са продукт на ситуацията. На многото пари, които генерира Шампионската лига. Те са продукт на новата система, която вече 25 години е най-успешната във футбола.

- Преди години имахте конфликт с нашия най-голям футболист Христо Стоичков. Какво стана?

- Стоичков дойде в Швеция и загуби мача. След това на много висок глас по целия свят започна да твърди, че аз плащам на съдиите. И естествено се ядосах много. Взех телефона и му се обадих. Заявих му, че никога няма да приема подобно поведение. Той отвърна, че когато човек загуби мач, е много ядосан и казва неща, които не мисли наистина. Отговорих му, че приемам тези думи. Но не мога да приема, ако наистина ги мисли. Той ме разбра и веднага галантно изпрати извинително писмо. Да, постъпи наистина доста галантно в този момент.

- Вие го наказахте със забрана да води мачове...

- Нямах друг избор. Той ме обвини в неща, които не съм правил и които не може да докаже. Говорихме след това. Христо беше честен с мен, повтори ми, че не би казал такова нещо, ако не е бил ядосан от загубата. След това си оправихме отношенията. Никога не е имало какво да делим. Това е цялата история. И от моя гледна точка тя е забравена. Надявам се, че за него е същото.

- Имате ли приятели в България?

- Господин Михаил Касабов, вицепрезидентът на Българския футболен съюз, е моят най-добър приятел.

- А Борислав Михайлов?

- О, да, той беше голям вратар. Много известен. Помня, че пази срещу нас на световното първенство в Щатите. Тогава ви победихме. Знам, че сега е президент на Българския футболен съюз.

- Какво мислите за ситуацията с Мишел Платини и Сеп Блатер? Правилно ли бяха извадени от УЕФА и ФИФА?

- Мисля, че това беше единственото правилно решение. Няма никакво извинение за това, което са правили. Огромни суми пари са влизали в грешните джобове и не са се връщали във футбола, на когото принадлежат. Цял живот съм се борил срещу корупцията. Не мога да кажа, че съм щастлив, че двамата са изхвърлени от футбола. Чувствам се обаче доволен, че борбата с корупцията постигна някакъв успех. Радвам се, че бяха взети най-накрая мерки. Това стана благодарение на ФБР и американците, които директно влязоха в офисите на ФИФА и УЕФА. Те успяха да изкарат какво наистина се е случвало в двете най-големи футболни организации. Не можеш цял живот да пълзиш като змия и да заобикаляш правилата. Те са изкарвали пари чрез ФИФА и УЕФА, за да ги слагат в собствения си джоб. Сега много от виновните са в затвора. Няма да ги назовавам всичките. Смятам, че сега честният спорт се завърна във футбола.

- Как се развива ФИФА и УЕФА след Блатер и Платини?

- Мисля, че президентът на УЕФА – словенеца Александър Чеферин е много честен и доблестен човек. Изключително лоялен. Но какво ще направи за футбола... ще видим. Във ФИФА имат големи затруднения. Там е било плащано да се подкрепя президента. Джани Инфантино свърши чудесна работа в УЕФА и сега се завърна във ФИФА. Много е амбициозен, но ще му трябва време. Адски ще му е трудно да се пребори с порядките. Най-вече, защото проблемът е заобиколен от хора, на които е плащано.

- Как ще коментирате, че европейското първенство през 2020 година ще се играе в 13 държави? А световното през 2026-а ще бъде от 48 отбора?

- Според мен е глупаво за европейското. Абсолютно ненужно. Не вярвам в такъв формат. Досегашната система е много по-добра.

- А световно с 48 отбори?

- Прекалено много са. За мен идеалната схема е с 16 отбора.

- Г-н Йохансон, благодаря ви за това интервю! Ще ви очакваме отново в България.

- За мен беше удоволствие и ще дойда пак със сигурност.