Легендата Луиш Фелипе Сколари ще излезе най-вероятно в своя последен голям финал в 40-годишната си славна треньорска кариера, извеждайки Атлетико Паранаензе срещу Фламенго в битките за Копа Либертадорес.

Това е трети пореден изцяло бразилски решаващ мач в най-престижния клубен турнир в Южна Америка. Двата отбора ще се изправят на стадиона в Гуаякил (Еквадор) в събота, 29-и октомври.

„Тази моя кариера върви към края си. Ако спечелим Купата, ще бъде прекрасен връх, за който съм работил много. Никога не съм очаквал да спечеля толкова много неща, които успях да спечеля“, заяви Сколари по-рано през този месец пред журналисти в Сао Пауло.

73-годишният вече специалист е видял какво ли не. Той донесе последната засега световна титла на Бразилия през 2002-а година, но също така на неговото име е и най-тежкото домакинско поражение – унижението с 1:7 от Германия на полуфинала на домашното Световно първенство през 2014-а година. През 2004-а година той изведе Португалия на финал на Европейското първенство, но там мореплавателите с младия Кристиано Роналдо загубиха от Гърция.

Също така има две титли от Копа Либертадорес като треньор, а съботната му битка е негово четвърто участие на финал. Той води Атлетико Паранаензе от град Коритиба, който има едно участие на финал, завършило със загуба. От другата страна е Фламенго – двукратен южноамерикански шампион от 1981-а и 2019-а година, но пък миналата година загубиха от Палмейрас.

След унизителното 1:7 с националния отбор на Бразилия в Бело Оризонте, Сколари преживя бурни времена в Челси, след това се върна при детската си любов Гремио и спечели няколко титли с Гуанджоу Евъргранде в китайското първенство.

През тази година амбицията му беше да работи като технически директор като първа стъпка към излизането от тренировъчното игрище. И на 4-и май вече беше назначен на този пост в Атлетико Паранаензе, но проблемите с представянето на отбора форсираха решението на шефовете да го сложат на пейката до края на сезона.

„Все още разсъждавам като треньор, не като технически директор. Но ще изкарам тази година и след това ще помогна да се намери нов треньор – някой, който да поеме отбора без сътресения“, заяви Сколари.

Но макар и без прословутия си мустак, той има същото влияние върху отборите и под негово ръководство Атлетико Паранаензе елиминира два гиганта в Южна Америка – Естудиантес (Аржентина) и Палмейрас.

„Силата, която имат и Фламенго, и Палмейрас, е много по-голяма от нашата. Заплатите, които даваме, са по-ниски от тези на около 12 отбора от бразилската Серия А,“ обяснява още Сколари, известен и с прякора си Биг Фил.

Но тимът му разполага с обещаващото острие Витор Роке, който е на 17 години, както и с най-добрия халф в последните месеци – уругваецът Давид Теранс.

Попитан дали може да посочи най-добрите и най-лошите моменти в кариерата си, Сколари заяви, че не може да избере. Той започва да тренира отбора на КС Алагоано през 1982-а година, където е приключил кариерата си на защитник няколко месеца по-рано. Но трябва да чака пет години, за да седне на пейката на любимия си Гремио, минавайки през по-скромни отбори, но и през Ал Шабаб (Саудитска Арабия), където получава интересно финансово предложение.

„Най-щастливият вероятно, не знам дали е най-добрият, беше в началото. Като млад треньор спечелих първенството на Рио Гранде ду Сул с отбора на Гремио през 1987-а година. Няма най-лош момент. Има етапи, в които просто не се случва нищо – като Световното през 2014-а година. трябва обаче да излезеш от тях, да се съвземеш. Махнах се, отидох в Китай и там от 11 възможни турнира, вдигнах купата в седем“.

След това се насочва към личния си живот и допълва:

„Чувствам се в добро здраве. Имам трима внуци в Португалия, очаквам още една внучка да се роди в Бразилия. Синът ми си купи място на стадиона на Гремио, точно зад треньорската скамейка. Сега не мога да отида и да седна там, но може би след една година ще мога. Ще гледам Световното първенство в Катар. Смятам, че Бразилия има всички сили и качества да играе важна роля. Имаме талантливо поколение млади играчи. Футболът все още ме вълнува, но не толкова интензивно. И ще го живея на по-забавени темпове“, казва още опитният специалист.