Денят 5 март 1870 година ще остане в историята с един от най-важните подвизи в историята на футбола, въпреки че официално не е признат за такъв.

Мястото е Лондон, а събитието - първият изобщо "междурнароден" мач, в който един срещу друг се изправят английски отбор и група от шотландски играчи, които обаче живеят в столицата.

Срещата завършва с равенство 1:1.

Чарлс Алкок - секретар на Футболната асоциация на Англия и по-късно създателя на тунира за ФА Къп, организира първия по рода си международен турнир, в който участват само тези две страни. Той дори е капитан на англичаните.

Стартовите 11 за шотландския тим са избрани от Артър Кинард и капитанът Джеймс Къркпатрик.

Двата отбора са наречени съответно "Олд Харовиънс" и "Олд Итониънс". Те се срещат на стадион "Овал", който до ден днешен се използва, но за крикет.

Теренът е кален до крайност, заради дъжд, а съперниците изиграват първата половина без да успеят да си отбележат гол.

След почивката, двата отбора си сменят полетата на терена, което според репортажа за мача се оказва нововъведение във футбола.

Към края на второто полувреме, вратарят на Англия напуска позицията си, навлизайки към центъра на терена, което позволява на шотландеца Робърт Крофорд да открие резултата в 75-ата минута. Минута преди края на редовното време обаче, Алфред Бейкър донася на Англия равенството 1:1.

След тази среща последват още 4 подобни през ноември 1870 година и февруари 1872 година. Те завършват с още едно равенство и три победи за "Трите лъва".

ФИФА обаче така и не склонява да признае тези срещи за официални межджународни мачове, тъй като шотландците във всички пет мача живеели в Лондон. Въпреки това, тези срещи дават началото на похода към големи първенства, които досега обединяват различни култури и нации.