Световното по футбол чука на вратата, а един от най-големите и всепризнати специалисти в тази сфера – футболната легенда Рууд Гулит, разкрива в книга „Как да гледаме и разбираме футбола”.

През следващия месец светът е футбол, а темата „Мондиал 2018” ще вълнува дори тези, които не се интересуват особено от най-популярния спорт.

Един от изтъкнатите майстори на терена – големият Рууд Гулит, дава полезни съвети как да гледаме футболен мач не просто като зрители, а като мениджъри, които умеят да разчитат играта и да предвидят крайния резултат на всеки двубой. В книгата си „Как да гледаме и разбираме футбола” Гулит пише за ключовите елементи от разчитането на играта – колко е важно да следим случващото се на терена, а не просто движението на топката, колко ключова е предварителната схема с подредбата на футболистите, която издава в голяма степен тактиката на мениджъра, как да следим дали играчите спазват тази схема и – ако не – успяват ли да противодействат на съперника и др. Детайлите, смята Гулит, са от особено значение, защото те показват къде се корени грешката, която невинаги е само у този, който  изглежда виновен на пръв поглед.

Гулит разказва подробно за професионалния си път – за първите си мачове като юноша в Мийрбойс, ДВС и младежкия национален отбор на Холандия, за успехите с ПСВ Айндховен и с Милан, за дните като играещ мениджър в Челси и за чувството да си европейски шампион с националния си отбор. Успоредно с това футболната легенда разкрива стратегии и дава примери за успешни тактики в конкретни мачове от финали в големи турнири като Шампионска лига и Лига Европа, както и в ключови двубои от местните първенства в Англия, Италия и т.н.

Холандецът говори още за психологията на терена, колко е важна хитростта на основния играч във всеки отбор и др.

Предлагаме откъс от книгата на Гулит, предоставен от „Сиела”:

Новаторство на национално ниво

Има отбори, които са изиграли решаваща роля в развитието на футбола. Ако погледнем назад, ще видим, че те са изпреварвали времето си с двайсет години. Да вземем като пример концепцията за тоталния футбол, разработена от Аякс и холандския национален отбор в началото на 70-те години. Този тим беше наречен „ларанжа меканика“, „портокал с часовников механизъм“. А какво да кажем за Ливърпул в края на 70-те и началото на 80-те години, за Милан в края на 80-те и началото на 90-те, за Аякс при Луис ван Гаал в средата на 90-те или за Барселона днес? Всички те са иновативни отбори, въвели различен стил на игра, който постепенно се е наложил по цял свят.

Преди идването на Франк Рийкард като мениджър Барселона нямаше много международни трофеи. След това обаче отборът прие стила на игра, развит от Аякс и Йохан Кройф преди почти петдесет години, но със съвременна селекция футболисти – ниски, подвижни, интелигентни, силни и бързи. Съставът е различен, тъй като футболът също се промени. Преди години защитниците се бранеха по различен начин. Тогава стигаше само да направиш финт и вече си преодолял човека, готов си да центрираш. Днес крайните бранители са все нападатели, които не са извървели пътя си докрай. Защитата е различна. Левият краен бранител, днес го наричат ляв бек, с удоволствие тръгва напред и се включва в атаката.

Два национални отбора пропуснаха развитието на европейския футбол, волно или не. Играят така, както и преди четиридесет години – това са Бразилия и Аржентина. Още мерят сили с най-добрите, а това е доказателство, че футболът им е неподвластен на времето. Но всъщност успехът им се дължи на индивидуалния талант.

Аржентинците играят чисто физически футбол с невероятна психологическа нагласа и силни единици като Марио Кемпес, Диего Марадона и Лионел Меси.

Бразилците обичат техниката и когато имат нападател като Пеле, Ромарио, Бебето или Роналдо, могат да бият всеки на най-високо ниво. Именно заради такива играчи Бразилия има толкова много световни титли.

На световното първенство през 2014 г., на което беше домакин, Бразилия не разполагаше с нападател от топ класа и резултатът беше шокиращ. Да, отборът нямаше силен нападател, но начинът, по който беше разбит от Германия с отборен дух и техника, беше стъписващ. Този мач ще се помни дълго. Цяла футболна Бразилия започна да анализира ситуацията. Отборът така и не се превърна в стегната машина. Неймар се представи изключително, но останалите не бяха толкова добри. В бъдеще Неймар ще се нуждае от подкрепата на по-силен състав.