Преди дни загубихме големия Йохан Кройф. За незабравимата футболна и човешка личност пише Иво Стефанов в специален коментар за нашите приятели от egoist.bg.

В днешни дни е модерно да харесваш Кристиано Роналдо или Лионел Меси. Идеологът на модерния футбол е друг – Йохан Кройф, дали има дете на планетата, което иска да си купи точно неговата фланелка? Ще кажете – Роналдо и Меси няма как да съществуват заради Кройф, те са друга школа. Хм? Кой знае? Кройф раздаваше прости правила, които не опростачваха футбола, а го извисяваха. Не знаеш как да подадеш на съотборник? Просто не забивай топката в краката му, а пред него. Играта не ти върви? Подай няколко пъти на най-близкия до теб, за да върнеш увереността си в играта. Ей такива неща...

Истински революционер, както като футболист, така и като треньор. Той успя да пресъздаде своите виждания и усещания за играта. Холандецът е олицетворение на модния диктатор във футбола. Легендарният № 14 е събирателният образ на тоталния футбол, на „Дрийм тийм"-а и на „тики-така“ едновременно.

Йохан Кройф бе подвластен на играта и живя с нея до 24 март, когато загуби битката с рака. Както написа The Sun: „Раят има своя нов плеймейкър!“

Всеки играч или треньор в Холандия от 70-те и 80-те години на миналия век са се учили от Кройф. Не само са се учили, изучавали са го, както пише Саймън Купър. Кройф е бащата на холандския футбол. Той направи всичко за него, както добро, така и лошо. Като всеки един баща, междувпрочем.

Йохан Кройф, познат в детските си години в махалата като Хендрик Йоханес, израства на стотина метра от стадиона на Аякс и прекарва по-голямата част от своето детство около съблекалните на отбора. Оттам произлиза неговата философия за футбола. Когато прави своя дебют на 17-годишна възраст през 1964 г. (Аякс губи с 1:3 от ГВАВ), холандците нямат никакви традиции във футбола. До тогава те участват само на едно Световно първенство през 1934-та.

Два месеца след неговия дебют, новият треньор на Аякс Ринус Михелс паркира своята Шкода втора ръка до стадиона. Защо втора ръка, не става ясно, но е втора. Двама брилянтни мислители на футбола се откриват един друг. Както Ленън и Макартни, те често се карали помежду си, със сигурност не кой да кара Шкода-та, но заедно правят революция в холандския и световния футбол.

Кройф казва, че парадоксът е в това, че трябва да постигнеш майсторство върху топката още преди да си я докоснал за първи път. Водените от него отбори на Аякс и Холандия си подаваха топката по-бързо от всеки друг тим. Раздаваха си пасове с едно докосване, светкавично. За тях представата за футбола бе като танц в пространството. Този стил на игра е наречен „тотален футбол“, а за холандците е по-познат като „холандското училище“. Въпреки че негов истински откривател е англичанин - Джак Рейнолдс, който води Аякс преди Втората световна война.

Години по-късно внушаващият меко казано респект защитник на Аякс Бари Хулсхоф ще си спомни:"Обсъждахме пространството по целия терен. Йохан Кройф постоянно говореше за това къде човек трябва да тича и къде да застане и да не мърда!" Известният италиански треньор Ариго Саки пък се връща към холандския национален отбор от началото на 70-те: "Имах чувството, че екрана на телевизора е твърде тесен за този отбор - имах необходимост да виждам целия терен, когато играе Холандия!"

Йохан Кройф прекратява на два пъти кариерата си на футболист – първо през 1978-а, а след това през 1984-та. Това са най-странните години в кариерата на този гигант... Като например как замалко той не се появява на Острова, но не в Ливърпул, Арсенал или мощния тогава Нотингам. През лятото на 1981-а Йохан Кройф е на крачка от подпис с... Лестър. Като на магия обаче пребиваването му в най-северната част се Англия е осуетено от бързите действия на шефовете на испанския "Леванте". Но безспорно най-странният трансфер на Кройф е щял да се осъществи година по-рано... Дъмбартън, дами и господа, Дъмбартън - отборче от шотландската Б група е щял да бъде тих пристан за гениалния Кройф. Студеното и мъгливо време обаче кара холандеца в последния момент да хвърли в коша вече подготвения договор със "Синовете", както е познат този клуб в Шотландия: "Реших че съм твърде стар, за да отида в Шотландия, като се има предвид какво е времето там. Когато си на 33, мускулите ти вече се схващат от студа и това създава проблеми!" Това със сигурност е бил най-нещастния ден за феновете на Дъмбартън, а тогавашният мениджър - Шон Фелън ще си спомни години по-късно: "Кройф беше затруднен финансово след като загуби почти всичките си пари в една лоша инвестиция. Чувствахме, че няколко хиляди паунда повече можеха да го изкушат..." В крайна сметка ирландецът, който без легендарния холандец в състава си е уволнен още на следващата година, признава, че "цялото упражнение" е било повече успешен PR...

През 1985-а Кройф става треньор на Аякс, а Михелс - на националния отбор, и съвсем скоро холандците започват да играят отново като холандци. Великите футболисти, които печелят единствения значим трофей за Холандия на Европейското три години по-късно - Марко ван Бастен, Франк Рийкард, Роналд Куман и Рууд Гулит – всички са играли редом до Кройф. Техният треньор в националния отбор беше Михелс, но човекът, който ги критикуваше бе Кройф. Тези футболисти бяха негови духовни синове. 

Успехът на Йохан Кройф в Барселона е предначертан, защото той е наясно как да извлече максимума от академията, как да открие поредните таланти и да ги превърне в звезди. "Той построи "катедралата" - нашата работа след него беше да я запазим и обновим!" Думите са на Пеп Гуардиола, който започна "градежа" заедно с първия "дрийм тийм" през 90-те. Четири от мениджърите на отборите в Топ 8 на тазгодишното издание на Шампионската лига също са минали през "Катедралата" - освен Гуардиола, това са Луис Енрике, Лоран Блан и Луис ван Гаал.

Отношението на Кройф към футбола понякога му струва скъпо. Той признава, че запленен от играта, често забравя за резултата. Легендарният холандец винаги е изисквал от своите отбори да играят красив футбол. „Предпочитам да бия с 5:4 пред 1:0. За да вкараш, трябва да шутираш. Ако ти владееш топката, противникът няма как да играе с нея. Футболът е много проста игра, но да играеш простичък футбол е най-трудното нещо.“ Думите на Кройф говорят красноречиво за неговата философия за футбола, за разбиранията му за играта. На Световното първенство през 1998 година Холандия бе един от най-добрите отбори, който се представи пленително, но не успя да стане световен шампион. 

На Кройф не му пукаше, че в модерния футбол играчите тичат по 12 километра, което е три пъти повече в сравнение с пробяганите километри от играчите по негово време. „Тичат ли те в правилната посока?“,пита Кройф. Той презираше физическата подготовка, която направи истинска революция в световния футбол през последните години. Митични и до ден-днешен остават любовните отношения на този слабоват футболен магьосник с пушенето... Като нормална картинка се възприемаше в златните години на Аякс Кройф и компания титуляри да релаксират преди важен мач в Европа с партия бридж и цигара в уста. Или десетина дръпвания в тоалетната преди да изведе Фейенорд към поредна победа в Холандия.

“Cruyff turn” или така нареченото "Обръщане на Кройф" е част от магията, която ще остане завинаги след този футболен бохем... Като всяка красива романтика тя не може да се опише с думи, а трябва просто да се види! Финтът, който днес е задължителен за всеки пъпчив подрастващ играч, е показан за първи път по време на Световното в Германия през 1974-та, а първата му жертва е шведският железен бранител Ян Олсон. "В първия момент си помислих, че съм му отнел топката!", признава години по-късно той, а в същото време тя е на светлинни години от него, а стадионът въздъхва.

"Водя с 2:0 на полувремето - сигурен съм, че ще спечеля в края!" С тази реплика в началото на миналия месец Хендрик Йоханес Кройф даде надежда на всички, които обичаха романтично-красивото в тази игра, която все повече се превръща в силов трибой на атлети с вид на културисти. Явно е било тежко второ полувреме и още по-тежки продължения. Всички ценители на Йохан Кройф знаят, че е загубил чак при дузпите, защото той не можеше да бие дузпи...