Има една поговорка, която гласи: „И сам войнът е войн.” Във футбола сме виждали безброй пъти нейното приложение. На световни първенства – също. Или вратар ще се превърне в непробиваема стена и ще спаси отбора си, или нападател ще оползотвори от трудна позиция единственото що-годе добро положение и ще донесе победата. Но за съжаление има и много примери, в които един или двама футболисти се превръщат в големите грешници. Заради тях отборите им губят точки, които може би не биха изгубили без техните неуместни изяви.

Само за няколко дни в Южна Африка се натрупаха неколцина подобни случаи.

Робърт Грийн за броени минути се превърна в най-мразения човек в Англия, след като вратарят допусна глупав гол за ремито срещу американците. Но както вече неведнъж беше отбелязано, британците имат огромни традиции при вратарските гафове.

Стражът на Англия бързо беше настигнат от колегата си от Алжир Шауши. И той допусна баламски гол срещу Словения, който в този случай беше с цената на загуба. Марк Шварцер също е с вина, но за втория гол във вратата на австралийците. С него или без него обаче „кенгурутата“ щяха да паднат срещу развихрилите се германци. Което малко или много намалява прегрешението му.

И за да не кажете, че само вратарите, заради ветровития пост, който заемат, са винаги на мушката на критиците, ще ви посочим и няколко примера с полеви играчи. Какво би през ръката сърбина Здравко Кузманович, за да пипне без никаква нужда топката в наказателното си поле и да предизвика дузпа за Гана в 84-ата минута? И той едва ли може да отговори защо стопира по този безумен начин една безопасна „балонка“.

А какво предизвика алжирския нападател Гезал също за броени минути да си изкара два жълти картона? И той едва ли ще ви даде смислен отговор за това, че малко след появата си на терена инкасира две официални предупреждения и остави отбора си с човек по-малко. Двойната грешка на Гезал, последвана от провала на Шауши, решиха мача в полза на Словения, макар че може би арабите играха малко по-добре като цяло.

С подобно на Гезал провинение се „отличи“ и уругваецът Лодейро в мача срещу Франция, но поне двата му жълти картона за петнайсетина минути не нарушиха стакуквото на двете нули в резултата.

В тази група, в която никой не би желал да попадне, вече се намърда и датчанинът Симон Поулсен, чийто автогол на практика реши мача в полза на Холандия.

Индивидуалните грешки остават носителите им сами след това. При това сами срещу всички. Цели нации изригват срещу тях и понякога дори се стига до трагични събития. Помните ли Ескобар? Това е колумбиецът, който си вкара автогол на световното в Щатите и беше застрелян от фенове дни след това. Защото и сам грешникът е грешник. А често зад широките гърбове на грешниците се скриват техните отбори. Което, струва ми се, не е много честно...