Макар и да е рано за анализи две са нещата, които силно впечатлиха в първите дни на европейското. Няколко дребни на пръв поглед детайли се натрапват особено, ако човек е малко по-чувствителен.

Голяма работа е този Лукас Подолски. Може да е малко спорен като футболист, но излезе много точно момче. Наниза два гола на Полша без да му мигне окото. Подари победата на Германия, но сърцето му остана свито за другата му родина - Полша.

Полди не се зарадва, не се направи на звезда, а видимо се чувстваше зле. Резервата милионер на Байерн Мюнхен явно знае откъде е тръгнал, в буквалния смисъл на думата.

До края на шампионата цяла Полша ще му симпатизира и така трябва да бъде. Браво, Подолски, ти си сърдечен професионалист, а такива принципно трудно се намират.

Имаше и друг дискусионен момент от началото на шампионата в Австрия и Швейцария. „Голът” на Нистелрой. УЕФА е категорична - попадението е чисто като девственица! Сигурно правилникът защитава своите отрочета реферите. Само че нещо не го разбирам този правилник. Какво влияеше на играта Кристиан Панучи? Той лежеше контузен до агитката на „адзурите”, извън терена, разбира се. Ами ако беше със счупен крак, ако беше припаднал като Антонио Пуерта? Примерно… Иначе Холандия смачка съвсем заслужено Италия.

Добре е УЕФА да не крие арбитрите зад подобни хлъзгави правила. Сигурен съм, че ако беше отсъдила засада шведската, съдийска тройка пак щеше да излезе суха и права.

Но в играта е така. Съдиите имат щит, а футболистите стават звезди. Едните могат да се прочуят, само ако някой ги заключи вкъщи, а другите стават велики с един гол, или едно спасяване.

На тези, които европейското им се струва скучно, да се огледат. Холандия, Португалия, Германия, а даже и Италия играят екстра футбол. Важно е да си свалил слънчевите очила и да не зяпаш само в бирата. И да имаш кабелна, това е най-ключовото условие в държава като България.