Ами сега накъде? Основният въпрос в спокойната швейцарска неделя бе, дали току зародилия се местен ентусиазъм, минути преди старта на Евро 2008, вече е угаснал, след лошата загуба от Чехия /0:1/ или домакините вярват в чудеса.

Едно нещастие никога не идва само – не че Федерер не е губил на финал от Надал, но това се случи часове, след като швейцарците имаха нужда от възвръщане на негативния си спортен душевен баланс. Е, пак не стана.

Така в очакване на решителния втори мач в сряда срещу Турция /всъщност на стадиона в Базел кой ли ще е домакин?/ из цялата шоколадово-банкова-часовникарска-скиорска страна ще продължат да се веят самотни и тъжни червено-белите знаменца и флагчета на които бойно е изписано „HOPP SCHWIIZ! ALLEZ LA SUISSE! FORZA SVIZZERA!” Нещо като „Хайде Швейцария” или по-близкото ни „Хайде наш`те”. Ясно е – за немско говорящата част, за едната четвърт франкофоли и за 7-те процента италианско население.

Всъщност оказва се, че не Федерер е резервния спортен коз за швейцарците. Веднага след съботната загуба от Чехия, забелязах на другия ден, малки момчета, облекли тениска на Бундестима.

По телевизията дадоха и местни фенове, но не облечени в цветовете на родината си. В Женева бяха със сините фланелки на Франция, а в Лугано – също със сини, но тези на „скуадра”.

Ето какво му е хубавото да живееш в подобна уникална държава. Националният ти тим пада и ти веднага вадиш от гардероба далеч по-стойностния резервен екип – на всяка една от европейските супер-сили Германия ,Франция и Италия. Ако и с нито един от тези отбори не ти върже – има и най-краен вариант.

Европейско първенство ли? Няма такъв филм – ние в Швейцария не сме в Евросъюза, защо тогава да ни вълнува това...