Битката и в петте завършили до момента групи на световното първенство се завърза така, че ни кара да се замислим кой ли е сътворил невероятния по своя драматизъм сценарий. Трябва да си признаем, че едва ли и най-големият любител на сензациите и драмите можеше да измисли подобни сюжети предварително.

Тъкмо решим, че вече сме видели всичко и хоп – хайде, случва се още нещо нечувано. Голяма част от света изпрати със задоволство вицесветовния шампион Франция, защото никой не е забравил ръката на Тиери Анри срещу ирландците. Напрегнато бе и в групата на Аржентина, където южнокорейците казаха „сбогом“ на гърци и нигерийци. После следихме със затаен дъх плетеницата в групата на Англия, която в крайна сметка издрапа с мъка. Стискахме палци при изявите на „нашия“ Мболи на вратата на Алжир, преживяхме радостта на американците и сълзите на словенците.

Дойде и трагичният момент за братята сърби, съчетан с мъката на победителите в мача от Австралия. Дори си спомнихме за Сплит през 1983 г., когато България загуби в подобен инфарктен сблъсък от „плавите“ с 2:3. И всичко това, докато Германия и Гана се нападаха безспир почти до края. Но явно и това не бе всичко. Световните шампиони от Италия, най-големите късметлии в историята на футбола на планетата, този път не успяха в пъкления си план за промъкване напред по най-пестеливия и грозен начин. „Адзурите“ останаха последни в групата си, изпревариха ги дори супераутсайдерите от Нова Зеландия, постигнали немислимите за тях три ремита. Макар че и „кивитата“ си отиват от Мондиала, ще ги запомним с добро.

Качеството на играта може и да не е най-блестящото възможно, но поне сме свидетели на чудеса от храбост и на нечувани падения. Какво ли още ни предстои да видим?

А дали пък сам Господ не измисля умопомрачителния сценарий?