Фярдабигд е една от най-атрактивните области в Исландия, но и най-гъсто населената в източната част на страната – с около 4700 жители. Няколко сливания през годините, в периода 1988-2006 година, са оформили днешните й граници. 13 области днес съставляват Фярдабигд, но един от най-интересните неща е футболният им отбор.

Представете си как между великолепните планини и живописните фиорди, на средна температура около 1-2 градуса, отборът по футбол води своите ежедневни занимания.

Тимът е сравнително нов, сформиран през 2001 година и по примера на областта четири малки клуба, намиращи се в един район се обединяват, за да направят един силен тим. Днес те се състезават под името Фярдабигд.

Стадионът, на който се провеждат занимания и мачове, се намира в живописния град Ескифьордур, който е с население от 1000 души, изхранващи се предимно с рибна промишленост.

На фона на „звука на тишината”, на северното сияние, на мъглата, на черните пясъчни плажове, този отбор изглежда не по-малко забележителен.

Ако имате късмет, можете да видите и китове, които се блъскат в някой от фиордите, а може би и тюлени. През зимата можете да забележите дори северни елени.

В своята скромна история отборът вече има няколко успеха – два пъти стават шампиони на втората дивизия (2006 и 2014 година), а през 2013 печелят третата местна дивизия. През 2014 година тимът печели Купата на исландската лига за отбори от Б нивото. На финала те разгромяват с 4:1 Леикнир.

Тимът обаче се слави и с малкия си трудолюбив треньорски екип, който се опитва да развива футбола сред младежите.

Исландия

източник: Gulliver/GettyImages

Част от футболистите са студенти в Рейкявик, затова те се подготвят отделно, докато имат учебни занимания. За да съществува нормално тимът ще трябва да привлече чуждестранни играчи, но местните фенове не желаят да чуват за подобен вариант.  Привържениците настояват всяка седмица да играят само местни момчета, но това е и физически голямо изпитание. Заради малкия брой на населението, в страната просто няма достатъчно местни футболисти.

Съблекалните за тренировки са същите, които се използват и по време на мачовете. Все пак футболният лукс на Европа е много далеч от това райско, но и много студено място.

Бюджетът на тима е около 300 хиляди паунда на сезона, като 100 хиляди са предназначени за полетите.

„Всички наши млади момчета, които са премина през нашата академия ни напускат, за да учат в Рейкявик, след като навършат 16 години. Всяка година става повече и се опитваме да запълним празнината”, разказва един от представителите на клуба.

Фярдабигд предлага на своите легионери непълен работен ден, което позволява да се комбинира основата им работа с тренировките.

Треньорът на отбора Драган Стоянович е сърбин. Един от малкото специалисти в страната с лиценз UEFA Pro. За последните 20 години в Исландия това е третият му тим. Предпочита схемата 4-4-2, с нея се справя по-лесно.

Няколко от местните жители от това магнетично място също успяха да пробият в чужбина. Полузащитникът  Егерт Йонсон прекара 6 сезона в Хартс, където изигра 134 мача и реализира 8 попадения, преди да се отправи да покорява Португалия, Дания и Англия.

Гостоприемството е на почит. Работата на директора на клуба не спира и за минута, особено в деня на мача. Той е постоянно в трескава готовност да помогне на всеки – тича си местния магазин, за да купи кафе и мляко за длъжностните лица. Колоната върху статива се поставя и след малко от нея зазвучава музика, през покрития със сняг фиорд. Всичко, което те заобикаля, ти помага да усетиш душата на исланския футбол – ярките и цветни покриви на къщите, огромните противолавинни съоръжения, пазещи гражданите от опасностите надвиснали над главите им и разположени на няколко метра от терена, невероятно острите планински върхове.

Постепенно феновете започват да пристигат. Те заемат местата си върху покритите с треви скали, които предлагат чудесна гледка към терена. Някои от тях споделят одеяла със седналите до тях, други предпочитат да останат на топло в колите си, паркирани на върха на близкия хълм. Две момчета от младежкия отбор събират входната такса от малката група фенове, разположени на тревата. Билетът струва 10 паунда. Но дори и настанените в колите си, отварят прозорците, за да подадат своите кредитни карти и да подпомогнат отбора.

Играта не изобилства от много впечатляващи моменти, но това е истинският и неподправен футбол.