Христо Стоичков и телевизионният гигант "Унивижън" подариха на зрителите на предаването "Код спорт" по ТВ+  интервю с Феномена Роналдо. Камата разговаря с един от най-великите офицери на Цар Футбол.

Бразилецът е световен шампион, велик голмайстор, един от вечните идоли. Голмайстор на Мондиала през 2002 г., но така и не успя да спечели Шампионската лига, въпреки че игра в ликувалите по няколко пъти с трофея Барса, Реал, Милан и Интер.

- Скъпи приятели, един прекрасен следобед! Днешният ден е една истинска привилегия за телевизия Унивижън. Днес имаме огромната чест да бъдем с моя бивш съотборник от Барселона – Роналдо. Истината е, че прекарах една страхотна година с това момче. Когато дойде в Барселона, беше само на двадесет години. Ще те питам много неща за футбола, за националния отбор, за Залата на славата... Как си, Звезда?

- Много добре съм! И се радвам наистина много да те видя отново, братко!

- Как се чувстваш вече като част от Залата на славата, заедно с великите футболисти на всички времена?

- За мен е чест да бъда тук. Това е една привилегия и наистина едно признание за цялата ми кариера. След толкова години от живота ми, посветени на футбола, когато сложих край на кариерата ми беше тежко.

Сега, когато получавам такива награди, си мисля че всяка секунда си е струвала и ако можех да започна отначало, пак щях да извървя същия път, защото футболът е и си остава най-голямата ми страст.

Много благодаря за наградата и на всички, които гласуваха за мен. И ето ме тук в Мексико, хората ми показват такава огромна любов и се отнасят към мен като към собствен син. Едновременно съм изненадан и много доволен, че получавам толкова любов тук.

- Ти стана най-младият играч в историята, спечелил "Златната топка" – само на двадесет и една години. ПСВ Айндховен, Барселона, Интер... Как се почувства, когато вдигна този престижен трофей толкова млад?

- Мисля, че това беше един от най-важните моменти в кариерата ми и най-важното отличие, но футболът е колективен спорт. Истината е, че никога не бих спечелил нищо, ако не бяха моите съотборници, които тичаха за мен, бореха се за мен и които ми даваха прекрасни пасове, за да мога аз да вкарвам моите голове.

Както ти самият си го правил страшно много пъти за мен. Нищо нямаше да е възможно без моите съотборници. Въпреки че наградата е индивидуална, тя за мен е признание и за всичките ми съотборници и точно така и направих след като я получих – споделих я с тях. Наистина е прекрасно да получиш тази награда.

Когато излизаш на терена, се стремиш да бъдеш най-добрият. Посвещаваш цялата седмица да подготвиш неделята и да бъдеш номер едно. Когато имаш силен сезон, най-трудното е да поддържаш ритъма през цялата година и когато успееш, това те прави наистина щастлив.

- Ти си може би играчът, взел участие в най-много дербита и "класико": в Бразилия, когато започва кариерата ти, в Холандия, в Испания и в Италия. Какво можеш да кажеш за тези мачове? Как ги изживяваше тези специални мачове? Играл си в сблъсъците Барса срещу Реал и после Интер срещу Милан.

- Ел Класико сам по себе си е една наистина огромна мотивация. Дербитата на два отбора от един и същи град също са уникални. Виждаш как живота в целия град замира. Цяла седмица се говори само за този мач. Когато идва самият сблъсък, има такова напрежение и желание за победа. Ел Класико винаги е много специален и хората обожават да го гледат, защото е много повече от футболен мач.

- Спомням си за 1994 г. Да поговорим малко за националния отбор на Бразилия. Там отново бе един от най-младите в историята на световните първенства 17-годишен. Говорехме си тогава с Ромарио и той ми каза: "Имаме едно младо момче, което е невероятно и ще стане наистина голям играч". Какво почувства тогава в момента, в който бе повикан в националния отбор за световното в САЩ през 94 г.?

- Да ти кажа честно първото чувство беше малко страх. Само на седемнадесет години отиваш на световно първенство с такива звезди като Бебето, Ромарио и най-вече в моя случай да си заедно в един отбор точно с нападателите, от които си се учил.

Въпреки че тогава не играх дори една минута, попих всеки детайл от Ромарио и Бебето, запомних и най-малката подробност от всичко, което правеха дори и в съблекалнята. Попих и научих всичко, което успях от тях. Това беше най-добрият университет за мен – най-добрите нападатели от онова време.

- И тогава през 1994 г, когато вдигнахте купата, не се ли роди в теб желанието да бъдеш вече титуляр, да постигнеш успехи с този отбор? Защото след това игра на световни първенства, вкарал си 15 гола. Какво си спомняш от онова време и от всичките мондиали, на които си играл? Кое е световното, за което мислиш, че си изпълнил задълженията си и си се представил най-добре?

- Световните първенства са нещо много специално. Едно наистина страхотно изживяване, което усещаш още когато пътуваш от родината към страната-домакин. Нещо, за което целият свят е застинал в очакване. За мен всичките световни първенства бяха невероятни. Бил съм на четири Мондиала.

През 1994 г не играх дори и една минута, но изживяването беше уникално. След това през 1998 г. във Франция, когато станахме втори след едно наистина много добро представяне и показахме хубав футбол. Тогава на финала загубихме с 0:3, а в деня преди мача се случи нещо с мен в нашия лагер. След като се нахранихме, получих конвулсии...

- Точно това исках и аз да те питам, Рони. Аз те познавам добре. Преживяхме с теб една година в Барселона, през която бяхме заедно повечето време. Говорили сме си много, били сме заедно във всякакви хотели при пътуванията на отбора ни. Много се изговори за тази случка, много се написа. Аз те познавам лично като човек и знам, че си едно много честно момче. Кажи на хората, които не знаят, защото всички си въобразяват някакви невероятни истории. Спомням си колко много страдах тогава, защото бяхме съотборници и го изживях с теб. Разкажи какво точно се случи тогава в нощта на 1998 г. точно преди финала с Франция.

- Мисля, че каквото и да кажа, няма да мога да спра тези фантазии, полемика и конспиративни теории за мача на следващия ден. Те са нещо, което върви ръка за ръка с футбола и подобни загадки и легенди го правят още по-обичан.

Това, което се случи с мен, беше нещо странно, но много просто за обяснение, защото веднага след хранене някъде към 12 часа се върнах в стаята ми заедно с Роберто Карлуш и тогава получих тези конвулсии, които продължиха около минута и половина.

Докторите дойдоха веднага, аз не бях на себе си и доста време ми трябваше да разбера какво точно се случва с мен. Най-интересното е, че не си спомням да съм почувствал някаква болка, но се прецени, че има опасност за живота и за здравето ми, точно преди финала на едно световно първенство.

Затова решихме, че трябва да сме сигурни за живота и здравето ми и да ми бъде направен пълен медицински преглед в една болница в Париж. Веднага щом получих информация и се успокоих, по най-бързия начин се придвижих до стадиона с резултатите от прегледа в ръка и готов за игра. За нищо на света не бих пропуснал правото ми да бъда там във финала.

Обаче не направихме голям мач. Случилото се с мен би могло по някакъв начин да е повлияло на съотборниците ми, но истината е, че Франция изигра един наистина много силен мач. Имаха и страхотна подкрепа от публиката. Общо взето всичко беше на тяхна страна.

- Днес се говори много за една друга голяма звезда на Бразилия – Неймар. Мислиш ли че Ней може да се нареди сред най-добрите играчи в света? Дали с него на терена Бразилия може отново да мечтае да бъде световен шампион?

- Мисля, че да.

- Защото много често го сравняват с теб, с Ромарио, сравняват го с Ривалдо, с Бебето. Мислиш ли Ней може да стигне до нивото на тези легендарни играчи?

- Да. Той вече е много важен за бразилския национален отбор, където е основната фигура. Когато играе за "селесао", се усеща как поема още по-голяма отговорност и това само ще му помогне да се изгради още по-бързо като звезда и лидер.

В Барселона играе с уникалните Меси и Луис Суарес, които заедно с него и красивата си игра, карат света да се забавлява. Мисля обаче, че неговата роля в Барселона се определя до голяма степен от това дали Меси играе или не.

- Покер или голф?

- И двете!

- Защото си спомням, че казваше че си най-добрият голфър, когато не играеш. Добър си на покер, а пък аз само мога да ти покажа как се правят някои от ударите в голфа. Как вървят нещата с голфа? Понаучи ли се?

- Ами, вече петнадесетина години продължавам да играя и най-доброто ми постижение беше хандикап девет.

- Браво на теб!

- Сега започвам пак да поигравам в Мадрид, но резултатът ми е 14-15. Сигурен съм, че мога да го подобря. Сега обаче повече обичам тениса, а голямата ми страст е покера. Дълго време се учих и сега наистина ми доставя огромно удоволствие.

- Искам да споделя с теб и да ти подаря нещо, което да си запазиш за теб: "Кристиано винаги ще бъде само Кристиано, защото Роналдо е само един". Харесва ли ти?

- Разбира се, че ми харесва. Мисля обаче, че не могат да се сравняват различни епохи. Много е трудно.

- Синовете ти добре ли играят, като теб?

- Роналд обича футбола, но предпочита музиката и вече е утвърден диджей. Не мисля, че може да стане футболист.

- Имам тази снимка вкъщи, защото много я харесвам и защото много го обичам и знам, че и ти го обожаваш.

- Да. Беше невероятно да се срещна с папа Йоан Павел. Беше несравнимо, уникално преживяване. Когато докоснах ръката му, точно в момента на снимката, усетих една невероятна енергия

- Изпоти ли се?

- Такава енергия не съм усещал никога в живота ми. Беше невероятно. Майка ми, която тогава беше с мен по-късно ми каза, че и тя я е усетила по същия начин.

- А сега ще ти покажа една много специална за мен снимка и за вас като страна. Това е една моя сънародничка, която е с български корени - Дилма Русеф. Какво ще кажеш за тази госпожа?

-  Тя имаше много проблеми. Проблеми с администрацията най-вече през втория й мандат. Не знам дали беше случайност или не, но се сблъска с много трудни за решаване неща по време на управлението си.

Тя е първата жена, която влиза в историята като президент на Бразилия, но за съжаление за всички нас, които страдахме от поредицата от кризи в родината, тя оставя много негативно наследство.

- Дами и господа, това е моят приятел и съотборник. Великият Роналдо. Играч, който само за една година премина през Барселона, но остави уникална следа с 34 гола и три спечелени титли. Рони, благодаря ти!

- Аз ти благодаря.

- Много късмет. Винаги носи тази усмивка, където и да си! Много поздрави на семейството. Здраве на всички и много късмет!

- И да се видим скоро пак!

- Каним те да дойдеш в Маями! С удоволствие ще те посрещнем!

- Благодаря!