По аналогия с култовата междузвездна сага, това е най-адекватното заглавие в момента. Само преди няколко дни, след края на груповата фаза на Мондиал 2010 мнозина специалисти бяха отписали вкупом европейските тимове. Смяташе се какво голямо предимство имат тези от цяла Америка /от Северна до Южна/.

Може би донякъде подведени от безумното представяне и съответно отпадане на супер сили като Италия и Франция, всички бяха готови да се закълнат, че в ЮАР титлата няма как да се задържи отново в Европа.

Само седмица по-късно ситуацията се обърна наопаки. Във всички мачове от елиминационната фаза, единствени европейски тимове които отпаднаха от борбата, бяха тези, които играха срещу свои. И бройката бе намалена наполовина по естествен път. Англия, Словакия и Португалия бяха отстранени от европейски тимове – просто нямаше как. И останаха само три отбора.

Само? Три, обаче от четири. В полуфиналите Стария континент е пълен доминант. Големите южноамерикански фаворити – Бразилия и Аржентина безславно подвиха опашки. Напъните на Гана, да се превърне в гордостта на Африка, вместо Бафана Бафана в БаГана БаГана, се удариха в гредата, която нацелиха в 121-а минута срещу Уругвай. Япония и Корея също спукаха рано гумите, а Парагвай не повярва в себе си. А това също понякога е важно.

Един срещу всички, всички срещу един! Уругвай срещу Испания, Германия и Холандия или трите тима срещу Уругвай! Това е дилемата. Скоро ще разберем, просто хайде в бъдеще да не отписваме с лека ръка добрата стара Европа, защото ставаме за смях. Така, както лесно заклеймихме в началото това първенство за най-скучното в историята. А драмите напоследък са толкова оглушителни, колкото шумът от вувузелите.