В навечерието на новото европейско първенство по футбол, когато вече остават часове до старта и чакаме с нетърпение първите изцяло спортно-технически мигове, не ни остава нищо друго освен да акумулираме настроение, да се надъхваме, да се потопим като водолаз в коралов риф в атмосферата.

Първото впечатление винаги е най-трайно. Какво предлага накратко един от градовете домакин? Кацаш в Цюрих. Известен с какво ли не. Всъщност, с какво пък толкоз е известен Цюрих, хм? Както и да е... Влизаш в иначе просторното и приятно подредено летище. Засега единствено благодарение на спонсорите на Евро-то, решили да въвлечат символите на турнира в летните си рекламни пана, става ясно, че нещо ще става. Ще се случва. Нещо, за което цяла футболна Европа тръпне и очаква. Е, ако естествено си няма своите локални футболни проблеми. Като да речем, скандал с отнемане на евро-лиценза на шампиона на съответната страна.

Най-сетне, вървейки из коридорите, намирам две неща, които ме радват. Тоалетните и добре познатия кът от много предишни шампионати, наречен “Euro 2008 Welcome Desк”. Дори пропускам жизнено необходимото помещение, за да видя как бива посрещан всеки редови фен, при това само ден-два преди първите мачове. Какво заварвам? Липса на какъвто и да е ентусиазъм у дремещата русокоса швейцарка, която има вид на изтощена от три поредни 12-часови смени хлебопродавачка. Малко преди мен, към нея и към нейното скромно бюрце, облепено със знаменцата на отборите участници, се втурва достолепен 50-годишен мъж. Тя леко променя физиономията си. Бре, май че дори се засмива. И тъкмо когато му заявява: „Уелкъм сър!”, човечецът се сепва и се извинява. Оказва се след краткия подочут диалог, че той търси касите на летищната жп-гара. „Фусбал?! Найн”.

На самата гара, табелките са си единствено и само на немски, дори не на един от другите основни езици в Швейцария – френски, камо ли на английски. Добре, че от много ходене из Германия, човек знае как да си намери "глайс фюнф", за да си нацели влака. Никакви емблемки от първенството, никъде не се виждат и талисманите Трикс и Фликс. Е, някои от магазините да дрехи и сувенири, са изложили на видно място продукти от мърчиндайзинга на шампионата, но по възможно най-скромния, швейцарски начин.

В самия Цюрих ситуацията е с една идея по-поносима. Но фен зоните и сцените тепърва се дострояват. Вярно из града има много улици, над които се веят 16-те флага, но пак всичко е тихо, като тиктакането на местен часовник. Има малки групи фенове, които от нямане какво да правят пият бира. Е, макар и по други места, когато е имало какво да се прави, феновете пак пият.

На витрината на една сладкарничка в Цюрих забелязвам един смел маркетингов ход от страна на стария сладкар, граничещ с художествената фантазия на Салвадор Дали. Една торта, под формата на футболно игрище и захаросани фигурки на футболисти по нея. Ееее, ай стига бе! Тук май ще има европейско първенство! Сигурно години наред старият сладкар ще разправя на чираците си, как през лятото на 2008 година си е позволил да наруши рамките и формите на вкусните си изделия в знак на уважение към едно спортно събитие. А след като няколко метра по-нататък видях на витрината на една аптека, горе-долу същата композиция, сиреч лекарствени шишенца ритащи топка /хапче аспирин предполагам/ вече бях торпилиран и засрамен от незаслуженото си първоначално впечатление.

Швейцария е готова за Евро-то! За първенството де, те иначе едва ли някога ще сменят своя си франк за общоприетата валута на Европа. Просто големият футболен празник си го разбират по свой си начин.

В очакване градусите все пак да се вдигнат и с надеждата, че току-виж пък в съседна Австрия е съвсем различно, нека поне сменят онази заспала русокоса лейди на аеропорта, която дори нейната родина да завоюва трофея, едва ли ще повиши сърдечния си ритъм с повече от два пункта.