Когато отборът е слаб и води в резултата, а мачът приближава края си, всеки играч се опитва по някакъв начин да забави времето и да се приближи към успешния край. Царе на бавенето на времето са вратарите. 

Неведнъж сме виждали как се хващат за крак, ребро, глава, как падат уж в агония на терена, за да скочат после като нови. Виждали сме как тупат многократно топката преди изпълнението на аут, как се правят на ударени преди да изпълнят статично положение... Арсеналът е огромен. 

В България имаме един майстор на това бавене на играта, в лицето на Георги Петков. Но дори и неговите методи бледнеят пред изпълнението на вратаря на румънския Волунтари Михай Минча. 

По време на решителния мач с Конкордия, в който победата беше задължителна за Волунтари, тимът водеше с 2:1 четвърт час преди края. Тогава Минча реши да вземе нещата в свои ръце и да забави развръзката. 

В 75-та минута той трябваше да изпълни аут и тъкмо като си заложи топката, тръгна с бавна крачка към... съблекалнята. На рефера обясни, че отива по нужда и се забави подобаващо дълго време, след което бавно и тържествено изпълни статичното положение. 

Но такива дребни тарикатлъци често биват наказани от съдбата. Това се случи и с Волунтари, който в крайна сметка не успя да удържи аванса си, мачът завърши 2:2 и това застраши сериозно позицията на тима в първенството и нищо чудно да се озове сред изпадащите.