Бившият аржентински нападател Ернан Креспо открито говори за загубата на Милан в легендарния финал на Шампионската лига в Истанбул срещу Ливърпул през 2005 година. Въпреки че отбеляза два гола и "росонерите" водеха с 3:0 в първото полувреме, бившият играч на Милан, Интер, Лацио и Парма признава, че това поражение остава една от най-големите му професионални провали и все още му е трудно да говори за него.

Креспо определи загубата на Милан в знаменития финал като „прокълната история“, с която се е борил години наред. В широко интервю за италианското издание Gazzetta dello Sport 50-годишният бивш нападател, който отбеляза два гола във финала, се върна към най-болезнените моменти от бляскавата си кариера.

Аржентинецът беше централна фигура в един от най-запомнящите се финали в историята на турнира. Милан поведе с 3:0 на полувремето на Олимпийския стадион „Ататюрк“, като капитанът Паоло Малдини откри резултата още в първата минута, а Креспо добави два точни удара в 39-тата и 44-тата минута. Въпреки това, във вихрени шест минути през второто полувреме Ливърпул изравни чрез Стивън Джерард, Владимир Шмицер и Шаби Алонсо, а впоследствие спечели след изпълнение на дузпи. Загубата за Креспо е значимо професионално разочарование.

На въпрос за най-голямото съжаление в кариерата си, Креспо отговори:

„Истанбул 2005, финалът на Шампионската лига между Милан и Ливърпул. След гола на Малдини аз отбелязах два, завършихме първото полувреме при 3:0, а после англичаните се върнаха и загубихме след дузпи. Не е лесно да преглътнеш поражение след като си отбелязал два гола. Години наред не исках да гледам този мач отново. Едва наскоро успях да се примиря с тази прокълната история. Но да не се задълбаваме твърде много, че пак ще се ядосам.“

Креспо, който има 35 гола в 64 мача за националния отбор на Аржентина, коментира и че бе изпреварен в класацията за най-резултатен аржентински нападател от капитана на Интер Лаутаро Мартинес. Нападателят на Интер в момента е наравно с бившия футболист на Челси, но се очаква да го изпревари и да заеме четвъртото място след Серхио Агуеро, Габриел Батистута и Лионел Меси.

„Лаутаро е завършен нападател и го е доказал през годините в Интер и с Аржентина,“ каза Креспо. „Той е смъртоносен е в наказателното поле и има чудесен поглед върху играта. Знае как да играе в отбора, комуникира с партньорите си и атакува свободните пространства. Добър дрибльор е. Какво още да кажа? Да, смятам го за шампион. Има характер, защитниците го уважават и го маркират по двама. Това означава, че е достигнал пълната си зрялост.“

Въпреки звездната клубна кариера с Парма, Лацио, Интер и Челси, Креспо призна, че неуспехът да спечели Световно първенство с талантливия аржентински тим остава голямо разочарование. Играейки редом до Батистута, Хуан Себастиан Верон и Диего Симеоне, кариерата му в националния отбор приключи с отпадания на четвъртфинали през 1998 и 2006 година и елиминация на груповата фаза през 2002-ра.

„През цялата си кариера съм гонел титлата от Световното първенство. Нашето поколение се роди с мита за Марадона и купата от 1986 година. Мечтаехме да накараме аржентинците да преживеят отново тези магически моменти, но не успяхме. Това е съжаление, което нося със себе си.“

През кариерата си Креспо се утвърди като един от най-добрите нападатели в Европа, с 248 гола в 540 мача за клубовете, в които е играл. Особено продуктивен беше в Италия, където отбеляза 153 гола в 340 мача в Серия А за клубове като Парма, Интер и Лацио. Най-значимият му период беше с Парма, където вкара 94 гола във всички турнири. Креспо показа качествата си и в Премиър Лийг с 20 гола в 49 мача за Челси, а в Шампионската лига той има 25 гола в 65 мача.

Сега като треньор на Сао Пауло в Бразилия, Креспо има амбиции да се върне в Италия. Посочвайки Карло Анчелоти, Жозе Моуриньо и Марсело Биелса като ключови влияния за него в треньорския му път, бившият нападател смята, че завръщането в Серия А ще завърши футболното му пътуване.

„Да тренирам европейски отбор, може би. Или по-скоро италиански. Това би било завършването на кръга,“ заяви Креспо. „Да не слагаме граници и да изчакаме. Междувременно трябва да мисля за Сао Пауло.“