Имаше времена, когато Джузепе Роси с право беше считан за новия голям нападател в италианския футбол. Въпреки пренебрежимия си ръст от 173 сантиметра, роденият в САЩ футболист имаше всичко, за което всеки клуб би могъл да мечтае – скорост, техника, импровизация и нюх към гола. Стигна се дотам, че Манчестър Юнайтед горко съжаляваше, че с лека ръка позволи на Роси да си тръгне в посока Виляреал. С екипа на „жълтата подводница” ситният голаджия избухна ярко – през сезон 2010/2011 той реализира 32 гола в 56 мача. Офертите от най-големите клубове идваха една след друга.
И така до злополучния мач срещу Реал Мадрид на 26 октомври 2011. Този двубой даде началото на кошмарната спирала от поредицата контузии в колената, коя от коя по-тежки.
„Като седна, за да поразсъждавам върху този въпрос, започвам да се дразня. Усещам как мислите ми се въртят в кръг”, призна 31-годишният играч пред Би Би Си. „Всяка контузия си има собствена история, защото ми отнема нещо – дали е Световно първенство, Европейско първенство или голям трансфер.”
източник: Gulliver/Getty Images
Ако искате точните измерения на личната трагедия за Роси – три пъти къса предни кръстни връзки в коляното, веднъж къса менискус и също така научава какво се крие зад диагнозата „разкъсване на интра-артикуларната тъкан на ребрата” (при връзките, които свързват гръдния кош с гръбначния стълб – б.р.).
Във Фиорентина Роси направи опит да се завърне към познатите висини, а всички на „Артемио Франки” помнят знаменитият му хеттрик срещу Ювентус, който бе завършен в рамките на 14 минути. След това обаче той за втори път скъса връзки в коляното и оттам ходенето на мъките продължи – Роси така и не намери път обратно в титулярния състав на Фиорентина, а наемите в Леванте и Селта Виго му донесоха още травми.
В началото на декември 2017-а Дженоа рискува и предложи договор на свободния агент. Роси записа едва 1 мач като титуляр в 10-те си участия и логично не му бе предложена сделка. Но ако тъжната история ни е научила на нещо за него, то е, че италианецът изобщо няма намерение да се предава. „Мечтата ми не спира и съм тук, за да продължа да я изживявам. Винаги съм искал само това. Не спирам да се опитвам с наваксването на всичко, което загубих.”
„Колко сериозни контузии съм имал ли? Четири… пет… Мисля, че им загубих бройката.”
източник: Gulliver/Getty Images
„Всеки път, когато ме връхлитаха, това се случваше, докато се представях на високо ниво и бях орисан да направя страхотен сезон. Това винаги ми е пречело да постигна още по-силни резултати. Това е тъжна и самотна съдба. Но да мисля за това какво е могло да бъде, ще бъде загуба на време. Ще се загубиш измежду негативни мисли, които могат да ти нанесат психологическа вреда.”
„Бях длъжен да запазя присъствие на духа, да си напомням, че всички усилия, които съм положил, имат цел. Дали съм обмислял за отказване от футбола? Жертвал съм твърде много, че да стигна дотам. Обожавам играта толкова много, че никога не бих могъл да я зарежа и да кажа, че това е краят. Нищо не може да ми отнеме футбола, той е моето дете, моята любов. Вярвам, че заслужавам своето място в него и за съжаление не съм там, не защото ми липсват качества, а заради контузиите. Ще продължа да се боря и да показвам, че имам способността да бъда там, където би трябвало да бъда”, добави Роси, който в момента тренира с американския Ню Йорк Ред Булс.
Коментирай