Чарлз Урефорд-Браун е роден на 9 октомври в Бристъл. Още от малък той се захласва по редица спортове, сред които футболът, крикетът и шахът.

Урефорд – Браун играе за аматьорския Коринтиан, а паралелно с това развива и способностите си в крикета с тима на Глостършър.

Редно е да споменем и факта, че той има зад гърба си заможно семейство, което му осигурява добро образование в Оксфордския университет.

Въпреки всетранно развитите си способности в различните спортове обаче, връзката му с футбола остава най-силна. До края на живота си обаче Урефордд-Браун не пожелава да замени аматьорския си статут и да се превърне в професионален играч, защитаващ цветовете на един единствен отбор.

Защо американците наричат футбола сокър?

Самият той не желае възможностите му да бъдат ограничавани, по какъвто и да било начин и затова често е сменял позициите си на терена – от вратар до полузащитник. Като халф обаче идва и най-големият успех в кариерата му – на два пъти е избран за  капитан на Англия в мачовете срещу Уелс през 1894 и 1895 година.

По това време съществува огромен конфликт между играчите, практикуващи аматьорски футбол и тези, които се подвизават под статута на професионалисти. За да успокои страстите на терена, Урефорд-Браун решил да „подкупва” съотборниците в английския национален отбор по време на мач. Той играел със специално пригодени гащета, с дълбоки джобове, в които напъхвал златни монети преди да излезе на терена, а при гол награждавал реализатора му.

Кариерата му като футболен администратор стартира през 1892 година, когато е назначен в съвета на Футболната асоциация, където представлява футболния клуб Олд Картузианс. По-късно под егидата му попада и Оксофордския университет, а след това става председател на комисията по подбор на играчи в Англия.

Урефорд-Браун обаче е виновникът за създаването на една думичка, която и до ден днешен обърква привържениците на традиционния футбол. Той първи нарича този спорт «сокър» (oт AsSOCiation Football б.р.) , опитвайки да въведе разликата между футбола и ръгбито. В началото двата спорта всъщност не са се разгрaничавали, но един междуниверситетски спор поставил началото на играта, в която се използват само крака и на тази, в която се ползват и ръце.

Но как му е хрумнала самата думичка, ще попитате вие. Историята разказва, че в един непринуден, ежедневен разговор с приятели, той решава да добави към “soc” от Association Football, частицата „er”, която по онова време непрекъснато се използвала от оскфордските студенти за изобретяването на нови думи. Например от ръгби, те създали rugger.

Самата философия на изобретяване никак не е сложна, но сокърът все още остава непонятен за част от света и особено за голяма част от феновете, които боготворят футбола.