Един от най-великите играчи в историята на футбола - Диего Армандо Марадона, празнува рожден ден днес. Легендата на Аржентина и Наполи става на 58 години.

Марадона е главният виновник за световната титла на Аржентина през 1986 г., както и за двете шампионски титли на Наполи в края на 80-те. 

Той се присъединява към тима на наеполитанците през 1984 г. за около 7 млн. паунда. Престоят на Марадона на "Сан Паоло" митологизира по съвършен начин образа на великия аржентинец, който се превръща в "полубожество" за милиони по целия свят.

Символ на тръгналия от нищетата бедняк, който постига световна слава чрез своя изумителен талант.

Диего Армандо Марадона  той е в Барселона само за два сезона. Той е рекордна покупка на каталунците за това време. Марадона се превръща в първия футболист на Барселона аплодиран от феновете на Реал Мадрид за своето представяне в Ел Класико през 1983 година. Феноменалният гол, който той отбелязва е посрещат с аплодисменти от всички на стадиона.

източник: Gulliver/GettyImages

Диего Марадона е роден на 30 октомври 1960 г. в аржентинския град Ланус. Започва футболната си кариера в Архентинос Хуниорс, където между 1976 и 1981 г. записва над 160 мача. Последователно минава през бока Хуниорс и Барселона, за да стигне до италианския Наполи през 1984 г. 

Връзката на Марадона с Италия се корени още в неговото родословно дърво, тъй като той, както и много други аржентинци, е потомък на италиански емигранти. Именно и заради това играчът решава да се присъедини към тима от изолирания бедняшки град от област Кампания.

За тим на Аржентина Марадона играе в 91 срещи и реализира 34 гола. Не е викнал от Сезар Луис Меноти за Мондила в Аржентина пез 1978 г. поради своята младост и неопитност - тогава е едва на 17 години. На шампионата "албиселесте" печели първата си световна титла.

8 години по-късно обаче Марадона дирижира един от най-знаменитите триумфи в историята, извеждайки страната до втория й голям успех на международната сцена - световната купа в Мексико през 1986 г. 

На същия шампионат Марадона реализира най-скандалния гол в историята - голът с "Божията ръка" на полуфиналите срещу Англия (2:1). В същия мач Диего успява да вкара и попадението, признато за "Гол на 20 век" - с дрибъл през цялата половина на англичаните и голяма част от техния отбор, за да може накрая да преодолее и вратаря Питър Шилтън, след което да бутне топката в опразнената врата. 

На финала срещу Германия (3:2) дава последния пас за победния гол на Хорхе Буручага. Цялостното му представяне му носи и "Златната топка" за най-добър играч на турнира.

Това е връхната точка в кариерата на гения от Ланус, след която тя плавно, но безспирно тръгва надолу. Аржентинецът печели два "Скудета" с Наполи през 1987 и 1990 г. с Наполи, а на Световното в Италия извежда Аржентина до нов финал с Германия, който обаче е загубен с 0:1.

Той е за футболист №2 на 20 век, като пред него е само "Кралят" Пеле.

В края на своята кариера великият футболист има сериозни проблеми с наркотиците и алкохола. През 1991 г. е отстранен от игра за 15 мача, след като е хванат в употреба на кокаин. През 1994 г. е хванат с ефедрин по време на Световното първенство в САЩ, което е краят на кариерата му в националния отбор. Това става точно преди мача с България (2:0 за българите) от груповата фаза.

От 2008 до 2010 г. е национален селекционер на Аржентина, но стига едва до 1/4 финалите на Мондила в ЮАР. След това Диего води клубните тимове на Ал-Васл, Депортиво Риестра, Ал-Фуджейра, Динамо Брест и мексиканския Дорадос, където е и в момента.