Бившият нападател на руския национален отбор Роман Павлюченко говори за работата си с треньора Гуус Хидинк пред сайта Чемпионат. Поводът е, че на днешния ден, точно преди 15 години, той пое тима. Под негово ръководство  Русия стигна до най-добрите 4 на Евро 2008. Как започна и как продължи пътуването на нидерландеца разказва Павлюченко, който остави следа и в английския Тотнъм.
 
"За мен е удоволствие да си спомням за онова време. В началото Хидинк не разбираше как живеем, с какво летим и какво ядем. За първия тренировъчен лагер отлетяхме за Сочи със стар Як-42, в който трябваше да се влезе по стълби през задното отделение - седнах в самия край и чух уплашения Гуус да ругае на английски: „Що за самолет е това, защо изобщо ще летим”. Пристигнахме, но не в някой скъп хотел, с каквито той беше свикнал, а в класически пансион - стая с две легла, две нощни шкафчета и телевизор. На сутринта научихме, че Гуус не е успял да изгаси лампата и в средата на нощта я е покрил с одеяло и чак тогава е заспал.
 
На закуска беше обявено да си събираме багажа, защото ще се местим. Хидинг помоли шефа на Руския футболен съюз Мутко отборът вече да не лети с такива самолети и да не бъде настаняван в такива хотели. В резултат на това винаги бяхме в петзвездни хотели и винаги летяхме с Боинг.
 
Не хареса и базата в Москва, където нямаше телевизия, а телефоните нямаха обхват. Отсядахме в хотели, близо до Кремъл, а семействата можеха да идват при играчите.
 
Имаше промени и в храненето. Гуус разнообрази менюто, направи го така, че да избираме не от месо или риба, а от пиле, говеждо и няколко вида риба. За нас бяха подготвени и три първи ястия: борш, различни супи. Той искаше  играчите да живеят в комфорт.
 
Нямаше никакви забрани - в автобуса слушахме музика и разговаряхме, по време на тренировките се шегувахме и се смеехме. Понякога Хидинк прекъсваше заниманието, за да разкаже забавна история или анекдот и така предизвикваше уважение и доверие към себе си.
 
Сигурно, ако не бяха резултатите, той вероятно щеше да се държи по различен начин. Истината е, че го уважавахме, обичахме го и побеждавахме заради него.
 
Когато Гуус напусна националния отбор, в очите ми се появиха сълзи. Когато се сбогувахме през лятото на 2018 г. след вечеря в ресторант - отново. Помислих си: „Може би никога повече няма да се видим“. Той е като баща, трудно е да се сбогуваш с него, тъй като след това за няколко дни мислиш само за него. Страхотно е, че преди 15 години той взе националния отбор!", спомни си Павлюченко.
 
От лятото на 2020-а 73-годишният Гуус Хидинк е селекционер на националния отбор на Кюрасао, част от който е бившият нападател на Левски Найджъл Робърта.