1904 г. е основан спортен клуб Бенфика Лисабон. Като спортен клуб, Бенфика има отбори по баскетбол, волейбол, хандбал, футзал, ръгби, моторни спортове, атлетика и други. Футболният клуб, заедно със Спортинг Лисабон и Порто, е един от големите три в Португалия.

Началото е поставено в квартал „Белем” в Лисабон, а щаб е кварталната аптека. Играчите се събират, но има малък проблем... къде ще се играе. За късмет друг лисабонски отбор, „Групо Спор Бенфика”, се намира на другата крайност. Двата обора се обединяват, за да създадат „Sport Lisboa e Benfica”.

През 1953 г. президентът Богало се обръща към „акционерите” (феновете) за построяването на митичния „Ла Луш”. Даренията потичат под всякаква форма: вино, билети за томбола, бижута... „Цимент, цимент! Това е викът на народа! Ще построим стадиона с цимент дарен от най-голямото асоциативно движение в страната” - този подвиг, ще остане завинаги гравиран в португалската колективна памет. От този момент „Бенфика” категорично остава в сърцата на една нация, като отборът на народа. Торба по торба, събират се близо 900 000 тона цимент.

Стадион „Ла Луш” е наричан от феновете на „Бенфика” „Катедралата”. Името често се превежда като „Стадиона на светлината”, което обаче не е правилно. „Луш” всъщност е част в Лисабон, в която се намира самият стадион, а думата „луш” (luz) случайно означава и „светлина”. Любопитен факт е, че преди всеки домакински мач орел лети от едната до другата страна на стадион „Ла Луш”.

Първата титла от новата ера идва бързо, още през 1956 г. след драматичен завършек на шампионата. Следващата година се отбелязва с идването на унгарския специалист Бела Гутман. Още с встъпването си в длъжност, Гутман освобождава голяма част от наличния състав, за да даде място на едно ново поколение млади играчи.

Воден от унгарския специалист и наложената от него игра, изградена върху простотата на тактическите схеми и указания, Бенфика отнася с лекота шампионата, а на следващата година достига финал за Купата на европейските шампиони срещу Барселона.

Барселона, който отстранява по пътя си петкратния шампион Реал Мадрид, е считан на фаворит. Във финал, изпълнен с обрати, президентът на Бенфика, Де Брито, изпада в безсъзнание и довършва мача в съблекалните. Когато идва на себе си, пред него стоят играчите... и купата.

А с Еузебио Да Силва Ферейра в редиците си Бенфика става непобедим, а „Ла Луш” се сдобива със славата на непробиваема крепост. След спечеленият финал срещу Барселона през 1961 г., през 1962 г. португалците се изправят срещу „Реал Мадрид” на Пушкаш, мач който ще остане в историята като най-драматичния финал. Мадридчани повеждат с 3:1 до полувремето, за да дойде моментът на Еузебио, който вкарва два гола, а Бенфика отнася купата с главозамайващото 3:5.

През 1968 г. Еузебио и компания достигат още един финал, този път срещу Манчестър Юнайтед и скандалния Бест. В доста драматичен мач англичаните отнасят купата на Острова. Бенфика се оттегля от европейската сцена, но запазва статуквото си в родното първенство.

Емблемата се състои от орел, щит в клубните цветове - червен и бял, както и съкращението SLB („Sport Lisboa e Benfica”) на лента върху футболна топка, положена върху колело на велосипед. Девизът на отбора е E Pluribus Unum - „Един от многото”.