Ако обичате Ливърпул или пък отбора на Астън Вила, или пък сте пленени от магията на ФА Къп, то със сигурност сте гледали полуфинала между мърсисайдци и бирмингамци в късния следобед на неделния ден. Едва ли има какво толкова да се коментира самият мач. Вила надигра Ливърпул и съвсем заслужено и закономерно се класира за финала в турнира. Аплодисменти и успех!

Нищо в този мач не бе на страната на „червените“. Плаха, да не кажа изплашена команда, водена от Брендън Роджърс. Ако не покажеш сърце и дух в подобни битки, резултатът може да бъде само един – и всички привърженици на Ливърпул го видяха. И не им бе никак приятно.

Майната й на самата загуба, тя не е важна, освен за онези, които подкрепят любимия си клуб заради самите трофеите. Да, те са важни за историята, тя помни титлите и купите, но пък в крайна сметка, всеки може да загуби един мач.

Въпросите, които обаче можем да си зададем след краха на „Уембли“, що се отнася до Ливърпул разбира се, са много. Колко голяма е вината на мениджъра или пък тя е изцяло негова? Обърка ли схемата? Състава? Беше ли подведен от някои футболисти? И още, и още, като всеки следващ въпрос води поне до нови два. Бездънна яма от въпроси, на които едва ли скоро ще се намерят отговори.

Веднага след мача вчера, редица медии побързаха да припишат поредния „рекорд“ на Брендън Роджърс. Става дума за факта, че северноирландецът се превърна в първия мениджър на Ливърпул след 1950 година, който в първите си три сезона на „Анфийлд“ не успява да спечели трофей. Вчера беше последната възможност за купа. Пропиляна със замах.

Разбира се, в момент на афект, снимката с лика на Роджърс и „постижението му“ бързо набра скорост в социалните мрежи и послужи на много фенове да поискат оставката му, а на чуждите, да продължат гъргарата с безпомощния колос от Мърсисайд.

Ливърпул лакатуши. Този Ливърпул не е привлекателен. Не го харесват, а Роджърс трудно може да се защити. След блестящото представяне през миналия сезон, „червените“ се сгромолясаха в началото на този, показаха признаци на живот след Коледа, а в последните два месеца стремглаво се спускат по склона. Няма как Роджърс да не е виновен. Виновен е и още как! Но само той ли трябва да понесе бича от свои и чужди?

Когато бе назначен Роджърс обяви своя петгодишен план. Три години от него изтекоха, остават още две. Успехи няма. По-крайните фенове на отбора призовават за оставки, уволнения. Готвят се протести. В социалните мрежи непрестанно се тръби, как Роджърс заробва Ливърпул. Това разбира се не е никаква изненада. Феновете искат победи, титли, трофеи и рядко гледат по далеч от носа си. Искат ги веднага. В повечето случаи не се получава и тогава идва голямото разочарование. Тези фенове, биещи се в гърдите всеки ден и час колко велик клуб подкрепят, критикуват, ругаят, биват крайни, като дори понякога изпадат в истерия?! Така е било и преди Брендън Роджърс, така ще бъде и след него. 100%! Не трябваше ли обаче, феновете да подкрепят своя любим отбор?

Ливърпул се намира в специфична ситуация. В момента „Анфийлд“ се реконструира, най-вероятно отборът ще изпусне (ако вече не го е направил) последния влак за Шампионската лига, което ще доведе до сериозна дупка в бюджета, капитанът и лидер на отбора си тръгва след няколко мача, други „звезди“ отказват нови договори и извиват ръцете на клуба. Все неприятни неща.

Каквото и да се случи през лятото, едно е сигурно – собствениците на клуба ще трябва да вземат много важно решение. Вариантите са два – Роджърс бива уволнен или пък бива оставен да работи. И двата варианта изискват ключови решения от Джон Хенри и компания. Те ще решат да дали да бъдат „фенове“ или нещо друго.

Брендън Роджърс има вина. Не го подкрепям сляпо, както мнозина вече си мислят, но се чудя колко правилно би било уволнението му и дали то ще донесе така бленуваните резултати или пък ще помогне на клуба да продължи с бясна скорост по спиралата надолу.

Да се чуди човек как в химна на „червените“ се пее You'll Never Walk Alone, а в момента Роджърс крачи сам.