Вчера най-после настъпи важен обрат по делото срещу Манчестър Сити: клубът бе признат за виновен по 114 обвинения и се готви да обжалва. Изненадата е голяма, но това не е първият път, в който Сити се озовава в центъра на такъв шумен скандал.

Датата е 29 април 1905 г. – последният кръг от сезона в английското първенство. Напрежението е огромно: Манчестър Сити и Нюкасъл са с равен брой точки и се борят за първото място, докато Евертън изостава само с една точка. „Гражданите“ имат реален шанс за титлата, но за да я спечелят, трябва да победят силния отбор на Астън Вила в Бирмингам.

След първото полувреме изглежда, че всичко е загубено за тима от Манчестър, защото изостава с 0:3. През втората част обаче на преден план излиза 20-годишният шотландец Санди Търнбул, който помага на отбора да върне два гола, а домакините, усещайки как победата им се изплъзва, започват да играят грубо и да провокират съперника.

В един момент Търнбул удря в лицето капитана на Вила Алекс Лийк – един от най-уважаваните футболисти по онова време. Когато Лийк пита с усмивка: „Защо“, Санди го удря отново. След мача Търнбул е отвлечен в съблекалнята на Вила и пребит, а съотборниците му са замеряни с различни предмети при напускането на стадиона.

След загубата в Бирмингам Ман Сити отстъпва титлата на Нюкасъл, а Футболната асоциация започва разследване на инцидента. В крайна сметка Търнбул е наказан за един месец, но неназовано лице споделя, че е дочул „изключително интересен разговор“. В него капитанът на „гражданите“ Били Мередит уж предлага на капитана на Вила Алекс Лийк 10 паунда, за да може отборът от Бирмингам умишлено да загуби мача.

Въз основа на тези загадъчни показания Мередит – една от най-големите звезди на епохата, известен като „Уелския магьосник“ – е признат за виновен в опит за подкуп и отстранен от футбола за цял сезон. Впоследствие и двамата играчи признават, че разговорът се е състоял, макар че Лийк да отбелязва, че го е възприел „по-скоро като шега“, Футболната асоциация обаче не споделя това чувство за хумор.

Идеята, че това е било изцяло лична инициатива на Мередит, се стори абсурдна на мнозина – той изглеждаше твърде удобна изкупителна жертва. Въпреки това самият клуб остана незасегнат от скандала.

Според наложеното решение Мередит трябваше да прекъсне всякакви връзки със Сити за следващия сезон. В действителност нещата се развиха по друг начин - той редовно присъстваше на домакинските мачове, често влизаше в съблекалнята и още по-често се отбиваше в офисите на клуба, където според свидетели „искаше пари“. Том Хиндъл, счетоводител, нает от Футболната асоциация (FA) да направи одит на финансите на Ман Сити, обърна внимание на това и сметна поведението на звездата за подозрително.

В крайна сметка самият клуб докладва Мередит пред Асоциацията, като придружи писмото си с тържествени декларации за „твърдия отказ на управителния съвет да участва в каквито и да е незаконни или неправомерни практики“ и за „стриктното спазване на правилата“. Само година по-рано Мередит бе отбелязал победния гол във финала за Купата, носейки на Манчестър Сити първия трофей в историята на клуба.

Футболната асоциация започна ново разследване срещу играча, но този път Мередит наистина побесня. Той започна да говори открито и сериозно и в крайна сметка всички тайни на Ман Сити излязоха наяве.

По това време съществуваше таван на заплатите – максимум 4 лири на седмица, въведен главно за да попречи на клубовете да събират „отбори от звезди“ (за сравнение, средната годишна заплата във Великобритания тогава е била около 70 лири). Оказа се, че Ман Сити е нарушавал това ограничение в огромни мащаби.

Футболната асоциация отдавна подозираше, че нещо не е наред: още през 1904 г. тя беше разследвала счетоводните книги на клуба, който финансиран от вестникарския магнат Едуард Хълтън, внезапно бе събрал подозрително силен състав, завършвайки веднага след това на второ място в първенството и печелейки Купата на Англия. По онова време бяха разкрити само дребни нарушения: на няколко директори бе наложена забрана за дейност, а клубът бе глобен с 250 паунда, но не бяха открити доказателства за плащания към играчи над позволеното. Сега обаче цялата история излезе наяве.

В продължение на години Мередит е получавал по 6 паунда на седмица, като е отбелязвал: „Не вярвам някой от отбора ни да е получавал по-малко от мен“. През сезон 1903/1904 г. клубът е изплатил и 681 паунда под формата на бонуси за играчите – огромна сума за онова време. И незаконна.

Оказва се, че част от приходите от билети, вместо да постъпват в клубната каса, са били пренасочвани директно към личните сметки на директорите – разпределени в различни банки, за да не привличат внимание. Оттам са извършвани „неофициални“ плащания към играчите. Излизат наяве и доказателства, че на Мередит е била обещана пълната заплата за сезона, в който е бил наказан да не играе – при условие че помогне за отстраняването на Хиндъл, прекалено педантичния одитор на Футболната асоциация.

Всеки играч, замесен в аферата – общо 17 души, е глобен, наказан да не играе и получава доживотна забрана да се състезава за Ман Сити. На двама директори е наложена доживотна забрана за дейност във футбола, на други двама – едногодишна, а останалите са принудени да подадат оставка. Мередит и Търнбул са сред онези, които преминават в Манчестър Юнайтед. Мередит, който е на почти 32 години, когато е произнесена присъдата, прави невероятно завръщане в Сити 15 години по-късно, като изиграва последния си мач на най-високо ниво в полуфинал за ФА Къп, броени месеци преди да навърши 50 години. Междувременно Търнбул получава доживотна забрана да се занимава с футбол през 1915 г. заради участието си в скандал с уговаряне на мачове, а по-късно загива на фронта.

Самият клуб изпада в сериозен упадък: след като завършва съответно на второ, трето и пето място в трите сезона преди въпросното решение, в следващите години отборът се класира 17-и, 3-ти и накрая 19-и, което води до изпадане. Минават повече от три десетилетия, преди клубът най-накрая да спечели титлата в първенството.

 

 

 

 

Добави ни в предпочитани източници в Google