Легендата на английския футбол Пол Гаскойн откровено разказа за битката си с алкохола в емоционално интервю за ITV Good Morning Britain, като призна, че все още понякога пие. Бившият играч на Тотнъм Хотспър и Глазгоу Рейнджърс се превърна в национален герой по време на кариерата си, но след пенсионирането си не спира да се бори с личните си демони.

Гаскойн гостува в предаването, за да говори за здравословното си състояние. 58-годишният бивш полузащитник е автор на новата си книга Eight, в която откровено разкрива дълбочината на алкохолната зависимост, която го тормози повече от 20 години след края на професионалната му кариера.

Като играч, той спечели сърцата на нацията през 1990 година, когато се разплака на терена по време на полуфинала на Англия срещу Западна Германия, след като получи жълт картон, който бе го лишил от участие във финала. В крайна сметка Англия загуби този двубой.

Гаскойн призна, че все още понякога пие и е бил принуден да се върне при Анонимните алкохолици (AA), където получава подкрепа от хора с подобни проблеми.

„Мога да мина с месеци без проблеми, после да имам двудневно отклонение и последствията се проявяват. След това не харесвам себе си няколко дни. Ставам тъжен и трябва да отида на среща на AA и просто да слушам, защото се чудя какво става. Не осъзнах, че съм алкохолик, докато не започнах да ходя на срещи.“

По време на интервюто Гаскойн бе почти на сълзи и използва болезнена аналогия, за да обясни трудността да остане напълно трезвен:

„Не е невъзможно, пробвал съм пет години, четири години, както с всичко друго – ако стоиш достатъчно дълго в бръснарницата, ще получиш прическа.“

Той подчерта, че книгата Eight е писана, за да помогне на други:

„Това не е книга за футбол - това е за нещата, през което съм преминал.“

Гаскойн разкри и за употребата на наркотици, която според него започнала след като телефонът му бил хакнат. През 2015 година му били присъдени обезщетения, след като журналисти от Mirror Group били установени да подслушват телефона му повече от десет години.

„Заради хакването започнах с наркотиците и тогава се появи проблемът. Поради хакването се скарах с мама и татко  – това ни разруши. Единствените хора, с които говорех, бяха мама и татко, а всичко излизаше в пресата, така се скарахме. Това беше най-доброто, което ми се случи.“

Бившият полузащитник разказа и за травматично събитие от детството си, когато братът на приятел починал в ръцете му.

„Бях на 10, той на 8. Излязохме от магазина, казах му ‘Бързо, ела, да бягаме’. Той излезе пред нас и го блъсна кола. Слязох и той умря в скута ми. Бях само на 10 и оставах в същата стая с ковчега цяла седмица. Беше ужасяващо. Футболът ми помогна да отклоня мислите си от всичко.