На 23 февруари бе уволнен поредният футболен мениджър. Може би в същото време съдбата му са споделили още десетки негови колеги по целия свят, но точно неговото уволнение жегна мнозина.

Разбира се, става дума за Клаудио Раниери. Мениджърът на английския шампион Лестър.

Само преди по-малко от година симпатичният италианец направи немислимото. Не само за самия него, но и за целия футболен свят. Лестър тръшна в земята най-големите в Англия. Вдигна трофея в най-силното първенство на планетата.

Направи го с лекота и италиански финес. Направи го по Раниерски.

Знам, че във футбола стават чудеса, но съгласете се, това бе нещо повече от чудо.

Няма никакъв смисъл да говорим за цифрите, рекордите и постиженията, които направиха „лисиците“. Те останаха в миналия сезон и историята, и ще се помнят дълго благодарение на един Човек.

Какво обаче получи той в замяна на тази вълшебно написана история? Суперлуксозна маркова кола? Извънреден паричен бонус? Страхотно!

А лоялността? Струва ли тя нещо днес?

Днешният свят е безскрупулен, а за съжаление и футболът е част от него. Няма място за сантименти. Всичко е пари, бизнес, корпорации, агресия. Няма място за онази романтика и удоволствие от играта, която накара голяма част от моето и предишни поколения да заобичат футбола. В онзи, чистия му вид. Няма я, и най-жалкото е, че няма да я има никога вече.

Всичко е толкова изкривено, че понякога се чудиш какъв е смисълът.

Лестър е на път да сътвори и друга сензация – да стане първият английски шампион във Висшата лига, който изпада още в следващия си сезон. Да, твърде вероятно е това да се случи. Лестър ще изпадне, но Раниери – не!

Само преди девет месеца Лестър стана голям шампион, но за съжаление си остана малък клуб. Едва ли може да има по-добро доказателство за това от вчера.

Преди няколко години, пътувайки за Великобритания, на летището във Франкфурт съвсем случайно намерих една книга.

Kазваше се „The Beautiful Game? Searching for the soul of football” на Дейвид Кон.

Някой я беше забравил в залата за чакащи, бързайки за поредния си полет. Така забравихме и за истинския футбол и душата му. Вече няма място за тях. На дневен ред са „модерната“ игра и нейните милиони.

Ако имате възможност – прочетете я. Ще ви стане готино и ще си зададете много въпроси.

Къде отиде душата на футбола ли?

За съжаление, продаде се...