Бившият английски национал - Джак Уилшър даде ексклузивно интервю за "Премиър лийг Токшоу". Юношата на Арсенал наскоро премина в датския елитен Аархус, след като няколко месеца бе без отбор. 30-годишният полузащитник говори по много теми свързани с кариерата си и най-вече престоя в академията и първия състав на "артилеристите". Уилшър сподели и любопитни моменти от другите етапи в кариерата си, а не пропусна да разкрие и повече за академията на лондончани, за която в момента работи.
Здравейте, благодаря ви, че ни отделяте от времето си! Бих искал да започнем с един прост въпрос, чийто отговор може и да не е най-простият. Защо футбол? Защо не друг спорт?
- Аз съм от семейство, което обича футбола. Още откакто бях на 2-3 години мога да си спомня как играя футбол. Опитах и други спортове, но този, в който най-много ме биваше беше именно футбола. Затова и продължих да се занимавам с него.
Вие станахте част от Арсенал още от 9-годишен, ако не греша. Докато растяхте в системата на клуба бяхте много успешен. Играехте с хора като Кайл Бартли, Еманюел Фримпонг, Люк Ейлинг, Хенри Лансбъри. От всички вас се очакваше да стане елитни играчи. Разкажете ни повече за тях и за това кое е най-важното за младо момче, за да расте толкова успешно и да стане ключова част от първия отбор.
- Тези играчи, с които растях… всички бяха страхотни играчи. Мисля, че аз имах много късмет, защото получих своя шанс, заради много контузии. И също така, заради това, че тези контузии така и не спираха. Когато получих своя шанс, аз го сграбчих. Това е едно от нещата, които трябва да отличим у Арсен Венгер. Той ти дава шанс като млад играч, но трябва да го използваш, без значение дали е на тренировка или в мач. Трябваше да си на необходимото ниво, особено технически. Той можеше да приеме младите играчи да изостават малко от физическо ниво, но технически той изискваше определено ниво. Тези играчи, които споменахте имаха добри кариери и може би не получиха шанс да покажат уменията си напълно в Арсенал, но сега, гледайки през очите на треньор на млади играчи, на първо място в клуба искат да ти дадат шанс в Арсенал. Ако не може, защото не си на необходимото ниво, искат да те подготвят оптимално за това, което ще последва след Арсенал. Защото има много други клубове, за които трябва да си готов.
Каква беше връзката ви с Арсен Венгер. Какво остана скрито от неговата личност за публиката, която го познава само от мачовете? И кое беше най-важното от него за Вас?
- Мисля, че най-важното за мен в неговия характер бе честността му. Той винаги беше прям, а това понякога беше трудно. Той не беше агресивен и сърдит треньор като някои треньори, но според мен тъкмо заради това когато ти каже нещо, то тежи повече. Ако той ти каже нещо, което не ти харесва, но е бил честен, тогава разбираш, че той наистина го мисли. Същевременно с това, че ти показва нещо, което трябва да правиш по-добре, той ти обяснява как да го подобриш и как той ще ти помогне, за да се развиеш. Така че най-важното от Арсен Венгер е честността му.
Как ви повлия това, че всички гледаха на Вас като на следващото голямо нещо в английския футбол?
- Честно казано, не мислех за това. Когато бях млад, всичко което исках бе да играя футбол. И знаех, че ако хората говорят за мен, това значи, че правя нещата по правилния начин. Така че не позволих на това да ми повлияе, просто продължавах да играя и се опитвах да се подобря през цялото време.
Помня, че веднъж Хосеп Гуардиола каза, че вие сте топ играч и че много сте го изненадали. Какво означават неговите думи за Вас и как се чувствахте в онзи мач срещу Барселона, когато донесохте много главоболия на звездите на каталунците?
- Това е един от мачовете от кариерата ми, към които поглеждам и си казвам, че е един от най-добрите ми моменти. Както казахте играехме срещу един от най-добрите отбори за онова поколение, със сигурност с най-добрия играч на света по онова време. И честно казано, когато Пеп каза това, помня го, аз бях просто благодарен. Но същевременно това беше преди реванша, в който ние имахме да вършим работа и да се опитаме да спечелим. За съжаление не успяхме, но аз бях по-фокусиран върху мача, не толкова върху коментарите.
Не мога да не поговоря с Вас за онзи чудесен гол, който вкарахте на Норич. Усещането е, че този гол бе един от най-удовлетворяващите в ерата на Арсен Венгер. Какво бе за вас?
- Беше много специален момент, защото беше нещо, над което бяхме работили на тренировки. Това беше истински гол на Арсенал. Помните ли, че хората говореха как Арсенал се опитва да подаде топката в мрежата, а не да стреля, но това беше пример за това, че тази стратегия може да сработи и за това колко красиво може да бъде. Беше наистина специален момент.
Може би защото съм фен на отбора или пък не, но понякога имам усещането, че настоящият тим на Арсенал е способен на същата динамика в играта. Можете ли да изградите някакъв паралел между двете неща? Голът Ви срещу Норич и сегашната визия в клуба.
- Мисля, че те са способни на това, защото те имат подобни играчи. Какво имам предвид: когато си помисля за моя гол, в отбора имаше играчи като Касорла, Росицки, аз самият. Играчи, които се чувстват комфортно с топка в крака и при подавания. Сега гледаме Сака, Смит Роу, Йодегор, Мартинели, те са подобни играчи, които се чувстват комфортно с топката и искат да си подават. Така че наистина мисля, че те са способни на такава динамика.
Много хора считат, че това да изиграете над 50 мача за един сезон, преди да сте навършили 20 години беше свръх много в тези първи години от кариерата ви. Това беше ли проблем за вас и колко голям ако е било така?
- Не мисля, че беше голям проблем. Беше малък проблем тогава, защото вероятно платих цената за това на следващия сезон. Но казвайки това, трябва да призная, че аз изживявах мечтата си. Аз мечтаех да играя за Арсенал и когато станах част от отбора, нямаше начин да се откажа или да не искам да играя, защото съм се чувствал изморен. Аз бях млад, чувствах, че мога да играя всеки ден от седмицата. Това е нещо, което не бих променил. Може би платих някаква цена за това, но не бих го променил за нищо на света.
Когато напуснахте Арсенал, а може би и дори сега – има ли го усещането за недовършена работа в клуба?
- Да, малко, защото мисля, че трябваше да постигнем повече като отбор. Особено в първите дни. Когато бяхме близо до титлата във Висшата лига. Това бе най-голямата ми мечта. Като дете растях с мисълта да стана шампион с Арсенал, но за съжаление така и не се сбъдна. Но пък спечелихме 2 купи на ФА. А това е турнир, който също гледах като дете. Исках да спечеля и него, и това, че успях, беше много специално. Така че да, в малка степен има такова усещане, но също така съм и горд от това, което постигнахме като отбор.
Вие играхте и в Чемпиъншип. Какво беше вас да играете там и какво се получи и какво не сработи за вас в Борнемут?
- Беше интересно. За първи път играх в тази лига и не знаех какво да очаквам. Бях гледал мачове, имах приятели, които са играли там, но всъщност бях много изненадан от качеството. Винаги съм знаел, че интензитетът беше голям, понякога дори по-голям от този във Висшата лига. Но имаше много добри, качествени играчи в Чемпиъншип. Това ме изненада. Когато отидох за първи път отидох в Борнемут – мениджърът, който ме привлече беше уволнен след около 3 седмици. Така че, когато управлението се промени, и треньорът, който те е искал се махне, нещата се променят. Въпреки че изиграх доста мачове и се разбирах със следващия наставник той не беше човекът, който ме е взел в тима и това намали игровото ми време. Но все пак се насладих.
Нека да поговорим малко за емоциите. Вие бяхте един от най-емоционалните играчи на Арсенал, казвам го с всички позитиви на тази дума. Но колко важно е за един млад играч да запази тези емоции, но и да успява да ги контролира, а не те да вземат връх над него?
- Докато растях в академията, аз бях дори още по-емоционален. И постоянно се забърквах в бъркотии. Гонеха ме от мачове, или получавах картони през цялото време. И когато влязох в първия отбор, вярвате или не, това беше по-спокойна версия на Джак Уилшър, но имаше случаи, в които емоциите наистина те завладяват, държал съм се и агресивно. Но пък аз не исках да махам това от играта си. Според мен това е важно за младите играчи, ако си такъв тип футболист, трябва да го запазиш. Защото това е част от нещата, които са те направили такъв, какъвто си. Това те държи на високо ниво. А и заради феновете. Емоцията, показва, че ти пука, че имаш страст и гориш за идеята. Така че бих казал, че младите играчи трябва да запазят това, ако могат.
Помня интервюто ви пред Ди Атлетик, в което споменахте някои страшни неща. Като депресия и това, че децата ви трябва да се справят с някои подигравки. Как един млад човек се справя с това? Защото вие може и да не сте вече млад играч, но сте млад човек, баща, съпруг и трябва да се справяте с всичко това в името на семейството. А звучи много плашещо и много грешно да трябва да преминавате през това.
- Мисля, че това е част от модерния свят, в който живеем. Няма значение дали си футболист, или който и да си, ако си в очите на обществото, хората ще имат чувството, че е тяхно право да коментират и да имат мнение за теб. Което е нормално. Аз нямам нищо против хората да дават своето мнение за играта ми добра или лоша, защото те имат право на такова мнение. Но когато нещата станат лични и когато децата и съпругата са намесени нещата стават по-трудни. Мисля, че през кариерата си се научих как да се справям с това. Най-трудно беше когато децата ми се срещнаха с това и се опитваха да се справят. Това е нещо, което и аз трябваше да науча, как да им помогна. Но когато ставаше дума само за мен самия – нямах проблем и се справях.
Да поговорим за националния отбор на Англия. Кой е най-хубавият ви спомен?
- Вероятно когато вкарах 2 гола. Имах период, в който си казвах, че трябва да вкарвам повече. Исках това да се случва основно за клуба, но и за страната. И да успея да го направя бе страхотно. Да играеш за родината си е най-прекрасното чувство на света, но да вкараш за нея е още по-хубаво. Така че трябва да е това.
Англия беше много близо до европейската титла миналото лято. Колко близо мислите, че е до световната?
- Ще бъде много трудно, защото трябва да се пребориш със същото ниво на класа от европейските страни, но и в добавка страните от останалия свят. Така че има много по-тежки мачове, но мисля, че на световното през 2018-та Англия направи голяма крачка в добра посока. Отборът стигна на полуфинал, поведе с 1:0, може би трябваше да поведе с 2:0 и изведнъж щеше да е на финал. Но мисля, че сега ще е различно, защото е в друга част на света, условията ще са различни. Знам, че ще е през зимата, но в Катар ще бъде топло. Така че ще бъде трудно, но мисля, че селекционерът и играчите ще се много уверени, че могат да постигнат нещо добро.
Сега работите за академията на Арсенал, ако не греша. Кажете ни повече за това, което правите и какво искате да правите в бъдеще.
- Всъщност не съм на работа в клуба. Работя с хората в академията и съм треньор на няколко отбора в академията. Много се наслаждавам, защото ми помага да видя играта от друг ъгъл, от другата страна на тъчлинията. Уча повече за себе си като треньор, и за това как искам да играе отбора ми. Така че се наслаждавам, това е нещо, за което винаги съм мислил, но не бях се замислял колко ще е приятно, докато не започнах, така че много искам да продължавам.
Каква връзка искате да имате с играта в бъдеще? Как се виждате във футбола? Може би като мениджър един ден?
- В краткосрочен план, честно казано, още не знам. Все още тренирам, все още мисля, че има какво да дам като играч, но в бъдеще време бих искал да бъда треньор, старши треньор, може би дори мениджър, но вероятно няма да знам отговора на този въпрос, докато не стана малко по-възрастен, когато ще знам повече за себе си като треньор и как се виждам. Защото ако погледнем един треньорски екип и тук ще дам за пример Арсенал, трябва да имаш много добър баланс. Начело е Микел Артета, Стийв Раунд е асистент и имат още една част в екипа в лицето на Алберт Стуивенберг. Те имат страхотни отношения помежду си и това работи. Не знам дали бих паснал в такъв клуб, но бих искал да бъда треньор на някакво ниво, да.
И накрая няма да ви задам въпрос, а ще ви помоля да кажете нещо на вашите фенове и тези на Арсенал в България...
- Здравейте на всички български фенове! Благодаря ви за вашата любов!
Благодаря ви, много, беше истинско удоволствие да разговарям с вас.
Коментирай