Стив Брус, който днес официално се раздели с Нюкасъл, се изповяда пред "Дъ Телеграф" за това колко тежко му е било да води отбора и да бъде постоянно критикуван за своята работа. Той призна, че се е чувствал нежелан, а трудът му е бил оценяван.  
 
“Мисля, че това ще е последната ми работа. Най-вече заради семейството ми, защото всички са “джорджита”. Съпругата ми Джанет е невероятна жена, фанстастична съпруга, майка и баба. Тя се справи със смъртта на моите родители, а сега се тревожи за нейните. И не спря да се притеснява за мен и за всичко, през което преминах през последните няколко години. На 60 години съм и не знам дали искам отново да й причинявам това. Макар че знам максимата "никога не казвай никога".
 
Наистина трябва да благодаря на всички хора, които са работили заедно с мен. Тежко преживявам загубите, но когато водиш Бирмингам, Уигън, Хъл Сити и Съндърланд, просто ти се налага.
 
Когато дойдох в Нюкасъл, си мислех, че мога да се справя с всичко, но това се оказа много, много трудно. Никога не се почувствах наистина желан, а дори усещах, че хората искат да се проваля. Трудно ми беше да чета, че ме смятат за глупав, неспособен и дори кьопав. Това беше още от самото начало. Когато се справяхме добре, реакциите бяха: “добре, но стилът на игра е отвратителен” или че просто съм имал късмет. Това беше нелепо и постоянно се случваше.
Критиките станаха още по-лоши през втората година, когато станахме 12-и на 17 точки от зоната на изпадащите.
 
Винаги съм се наслаждавал на борбата и на това да опровергавам хората, но изглежда, че е било само това - борба. Това определено ти се отразява, защото, когато спечелиш мач, не чувстваш, че печелиш феновете на твоя страна. А толкова много исках да ми се получи. Бях горд, че съм мениджър на Нюкасъл, дори и в тежките времена. Бях решен да продължавам напред и да задържа този клуб в Премиър лийг. Слуховете за смяна на собствеността се прокрадваха, но клубът нямаше да бъде купен, ако беше изпаднал, всички знаеха това. Единствената задача, която имах, беше да задържа клуба в елита. 
 
Нямаше пари за обновяване на състава. COVID-19 източи парите на клуба и през това лято на практика нямаше нищо за харчене, но в никакъв случай нямаше да си тръгна от клуба. Хората ми казваха да се откажа и ако не беше Нюкасъл… Аз обаче отказах да се предам. Кой щеше да е по-добре подготвен да задържи отбора в елита? Много се радвам за феновете, града и всички, свързани с този велик клуб. 
 
Тази смяна на собствеността трябваше да се случи, за да може клубът да се подобри. Трябваше да се случи, за да може Нюкасъл да има възможността да бъде клубът, който всички ние мислим, че трябва да бъде. Дадох най-доброто от себе си. Ще оставя на останалите да преценят дали се справих добре, или не. Желая на новите собственици, на играчите и на феновете само най-доброто. Развълнуван съм за бъдещето на клуба. Това е най-важното нещо”, изповяда се Брус пред “Дъ Телеграф”.